Вход

Галерия

Дарения

  • Currency:
  • by Studio 42
Share

"... И всичко това е Карлово"

/Анна Ламбрева, "Карлово и карловци след Освобождението"/

София БАНОВСКА, библиотекар в Общинска библиотека "Д-р Иван Богоров" - Карлово

"Сърцето на тоз, който се е родил в Карлово, не тупка и не копнее пред Ниагарския водопад тъй, както когато се изкачи на най-високата скала и поглъща с цялата си душа картината на нашия водопад Сучурум." Това пише за родното си място първата българска околосветска пътешественичка, карловката Анна Ламбрева. Тя обаче не е единствената, която се е вдъхновявала от величието на природата около Карлово, носила e в себе си усета към красивото и е попивала неповторимата атмосфера на града. Град, дал на България не само Апостола и още редица видни исторически личности, но и много забележителни творци от различни области - изобразително изкуство, театър, архитектура. Днес ще си спомним за някои от тях благодарение на книгите, съхранили паметта за историята на културата и духа на Карлово.
Определят го като най-видния български архитект, един от строителите на следосвобожденска България. Единствено той бил наричан Архитект Софийски заради огромния му принос - и България, и нейната столица да променят своя облик. Той обаче е роден в Карлово през 1870 г. и се нарича Никола Лазаров. Преди 35 години, през 1983 г., от печат излиза монографията на арх. Иван Н. Аврамов "Никола Лазаров. Личност, творчество, обществени прояви". Авторът документира цялостната дейност на големия творец, строител и общественик, изследва етапите на неговото развитие, за да определи мястото му между изтъкнатите майстори на съвременната архитектура. Син на будния карловец Иван Лазаров, убит от турците по време на Освободителната война, завършил с отличие "Ecole speziale d Architekture" в Париж, работил на границата между 19 и 20 столетие, той остава в историята на нашата архитектура. Четири десетилетия от живота му, от дипломирането през 1893г. до 1934г., са изпълнени с упорит труд - успешни участия във всички конкурси за обществени сгради, многобройни поръчки от организации и частни лица от цялата страна. Негово е първото частно архитектурно бюро в България, основано през 1896 година. В централната част на София той проектира над 60 забележителни сгради, които силно впечатляват с красотата си. По негов проект са и много жилищни сгради, читалища и театри в различни градове. Никола Лазаров проявява грижа и внимание и към родния си град. През 1896 г. той подарява на карловци проекта за сградата на Женското дружество "Възпитание", а през 1906 г. проектира сградата на безплатните ученически трапезарии в града. През 1902 година арх. Никола Лазаров е избран за народен представител в 12-ото обикновено Народно събрание от родния си град Карлово и е първият български архитект, влязъл в парламента. Неговите архитектурни творби са убедително доказателство за невероятната му дарба да съчетава традициите на българското строително изкуство с елементи от европейския барок и сецесион, за големия талант и майсторството му. Всичките съхранени негови сгради се отличават с изящество и същевременно са с изключително здрави конструкции, неподвластни на природни катаклизми. Днес те са паметници на културата.
На 28 февруари през настоящата година се навършиха 105 години от рождението на друг забележителен творец, карловският художник Петко Абаджиев. Специалистите определят неговото изкуство като несъмнено достижение на българската пейзажна живопис. Преди 35 години, през 1983г., е организирана негова юбилейна изложба в София, издаден е скромен каталог, който, за щастие, е част от фонда на Общинската библиотека в родния му град. В своите встъпителни думи към каталога акад. Светлин Русев пише: "Живописта на Петко Абаджиев има своя съкровена територия, със свои открития - територията на пейзаж-картина и откритията на едно спокойно, вглъбено човешко присъствие... И сега, когато по случай 70-годишнината на автора правим равносметка на делото му, виждаме до каква степен спокойствието на тази живопис е било необходима част от развитието на нашето изкуство...". Несъмнено роля за развитието на художника като пейзажист изиграват ранните му години в родния град, където негов първи учител в рисуването е самият Никола Танев. Дори в книгата си "С четка и палитра в Карлово" Никола Танев посвещава една глава - "Петко", на разказа за запознанството и работата си със своя необикновено талантлив млад ученик. В началото на кариерата си Петко Абаджиев рисува предимно карловски пейзажи - с лозниците и цветята по дворовете, с чардаците и портите на старите къщи, с многолюдните пазари. По-късно се появяват пейзажите от Пловдив, сюжети от Видин, Мелник, Черноморието, както и няколко цикъла от Алжир и Париж. През 1969г. той е удостоен със званието "Заслужил художник", а през 2001г. получава Наградата на Карлово. Така родният му град изразява своята почит и благодарност към един от най-талантливите си граждани, който го популяризира чрез творчеството си.
Все през същата 1983 г. е издаден и вторият том от спомените на споменатия вече Никола Танев - "Никола Танев. Спомени 1919-1944". В тях важно място заема и карловският период от живота и творчеството му. Роден в Свищов, той се превръща в един от най-ярките посланици на Карлово по света чрез картините си. В периода 1908-1912г. учи в парижката Академия за декоративни изкуства, за известно време е ученик и на Клод Моне. Известен и ценен е още приживе като майстор на пейзажната живопис, усвоил творческите уроци на импресионизма и постимпресионизма. У нас Никола Танев рисува Созопол, Тетевен, Търново, Трявна... Но когато през 1927 г. попада в Карлово, той открива мястото, в което ще се връща в продължение на 18 години и ще го рисува със страст и жажда. С Карлово в творбите му идват светлината на България, карловските къщи с цветя и дървета, дълги сенки и ярък колорит. В тази връзка известната наша изкуствоведка Ружа Маринска пише: "Танев рисува Карлово тотално. Ако във въображението си съберем всички карловски пейзажи на художника, ще можем да възстановим облика му от онова време - кривите улички, пътя към водопада, текето, чешмите, пазара, различните махали. Но любимият му мотив са дворовете - белият двор, жълтият двор, Петковият двор...". Този живописен свят приятелят му Александър Божинов пък нарича "вълшебният двор". Така художникът с едни от най-слънчевите картини в българското изобразително изкуство увековечава красотата, чара и атмосферата на Карлово.
Не бива да пропуснем в поредицата "Книги с юбилеи" още едно заглавие, чийто автор е големият български актьор, карловецът Иван Попов. Иван Попов е един от първите български артисти и режисьори, който ще остане в историята не само с изиграните от него над 300 роли, но и с епохалната си дейност като историограф на българския театър. Неговите 5 тома "Миналото на българския театър", материали и документи, които надхвърлят 2000 страници, представляват истинско богатство. Те са издадени в периода 1939-1960г., като през 1953г., преди 65 години, излиза от печат третият том. В предговора към първия том, през август 1938 г., той пише: "Когато записвах своите спомени и събирах материалите, моята пряка цел беше да запазя всичко ценно за развоя на българския театър. Ако тая ми книга засили и любовта към родния театър и вдъхне повече вяра в неговото бъдеще у младото поколение, аз ще бъда честит и ще смятам задачата си напълно постигната." Още навремето неговият труд е високо оценен не само като отражение на нашата театрална действителност, но и като свидетелство от първа ръка за историята на културния живот в България в онези години. За наша радост в библиотеката се съхраняват всички томове от поредицата и особено важно е това, че всеки от тях носи автограф и посвещение, написани от ръката на самия Иван Попов.
Ще завърша настоящия обзор с още един цитат от книгата на карловката Анна Ламбрева "Карлово и карловци след Освобождението": "От всичко казано до тук се вижда, че в областта на способностите ние, карловци, не отстъпваме на големите градове в нашата страна, защото в света няма ценни и малоценни хора. Всеки от нас може да внесе в общата съкровищница своя принос... Ние сме създали и продължаваме да създаваме образци на изкуството и науката. Ние създадохме основата, по която могат да градят бъдещите поколения.".

Share