Вход

Галерия

Дарения

  • Currency:
  • by Studio 42
Share

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ ОТ КНИГОИЗДАТЕЛСТВАТА НА ХРИСТО ДАНОВ И ДРАГАН МАНЧОВ, СЪХРАНЯВАНИ ВЪВ ФОНДА НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - КАРЛОВО

Източник: Общински Исторически музей - Карлово

51236182 2150866314936131 9203025106031345664 n51431033 2150867108269385 3887947388685385728 n

Голям процент от ползваната в карловските училища учебна книжнина през Възраждането и след Освобождението, съхранявана днес във фондовете на музея са издания от издателството на Христо Г. Данов и издания от книжарницата на Драган Манчов. Те представляват учебници и учебни помагала предназначени за българските народни училища и за широк кръг от читатели с полезни съвети, и знания по различни теми история, география, физика, астрономия и др. Съхранени са и оригинални броеве на в-к „Марица“, първия общобългарски вестник след Освобождението, издаван от издателството на Хр. Данов на български и френски език, подарени през 1968 г. от наследниците на Никола Славчев, основател на музея при читалище „В. Левски“ и негов уредник до края на живота му май 1950 г. Изданията преди Освобождението са печатани в печатницата на Хр. Данов във Виена и разпространявани в книжарниците му в Пловдив, Русчук, Велес и чрез многобройни съдружници из цялото българско землище. Едни от първите пътуващи книжари са: Георги Гърдов от Калофер, Пенчо Радов от Карлово, Никола Карастоянов от Самоков и др. 
Възрожденският учител и книжовник Хр. Данов заедно с Др. Манчов са родоначалниците на българското книгоиздаване. Данов е роден в град Клисура и от учител, съзнавайки голямата нужда от учебници и учебни пособия, крайно нужни на българските училища той израства в голям възрожденски книгоиздател с основание наричан „патриарх на българското книгоиздаване“. През 1857 г. заедно с учителя Йоаким Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски учредява „Дружествена книговезница“. Дружеството прераства в книжарница и издателство и се преименува на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие“. Като съдружник в него се включва и Йоаким Груев. И Данов, подобно на Манчов, основава клонове в Русе, Велес, София и Лом. От 1878 г. започва да издава в-к „Марица“, печатен орган, който осем години ревностно отстоява българският национален интерес и усилията за пълно политическо освобождение и обединение на разпокъсаната българска нация след Берлинския конгрес. Издава и първите стенни географски карти. Неспокойният му дух и невероятната енергия са оценени и той е приет за дописен член на Българското книжовно дружество, а сетне е избран и за почетен член. През 1882 г. става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. От 2 ноември 1896 г. до 12 април 1899 г. е кмет на Пловдив. За работата си като кмет Данов отказва да получава заплата. По време на неговия мандат е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер. През 50-те години на XIX в. отпечатаните от него книги достигат 1250, от които около 550 са преводни. В Историческия музей гр. Клисура се пази личната библиотека на Данов, показателна за широките интереси на влиятелния българин. През 1999 г. е учредена национална литературна награда на името на Хр. Данов.
Драган Манчов е другият голям български книгоиздател и книгоразпространител през Възраждането. Книжарницата му в Пловдив има клонове в Солун, Свищов, Битоля. Роден е в Батак ок. 1834 г. За 50-годишната си дейност той издава точно 547 книги, голяма част от които са написани от него. Учебникът „Бащин език“ е първата книга за нагледно гласно преподаване. Този сборник претърпява над 40 издания. Манчов редактира в. "Стара планина". Има сведения, че той е един от хората, които налагат името "Стара планина", вместо използваното дотогава Балкан. 
Участва в Старозагорското въстание в 1875 г., за което е арестуван и известно време е в затвора в Одрин. След като е освободен, емигрира в Румъния и там наследява печатницата на Христо Ботев, като започва издаването на първия български всекидневник „Секидневний новинар”. През 1876 г. В Букурещ Манчов издава първата стихосбирка на младия Иван Вазов "Пряпорец и гусла" и става един от най-големите почитатели на Вазов и негов доверен издател. След Руско-турска война със съдействието на руските власти Манчов получава една употребявана скоропечатна машина и през май 1879 година разкрива собствена печатница в Пловдив. От отварянето на печатницата до края на века в нея излизат 448 книги, предимно учебна литература. През 1901 г. Манчов води и кратка обществена активност като кмет на Пловдивската община.

Share