Вход

Галерия

Дарения

  • Currency:
  • by Studio 42

140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АКТРИСАТА ЕЛЕНА СНЕЖИНА 

14-03-2021

160998784 4042036325840895 7268751214023290119 n

На 14.03.1881 г., в град Карлово, се ражда Елена Янкова Кирчева, известна с псевдонима си Елена Снежина.
Псевдонима си Снежина, с който тя печели успехи на сцената, получава от своя бъдещ съпруг даровития драматичен актьор Атанас Кирчев. Той е и талантлив преводач на много пиеси, които влизат в репертоара на българския театър.
Красивата Снежина завършва театрално изкуство в Русия – в школата на Московския художествен театър при К. С. Станиславски и Вл. И. Немирович – Данченко. След завръщането си постъпва в „Свободния театър". В неговия състав са имена като Атанас Кирчев, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров и други първокласни драматични актьори. Дебютира с изключителен успех в ролята на Ада Барценовска от „Края на Содом" на Херман Зудерман.
От тогагава, в продължение на четиридесет години, на сцената на Народния театър представя повече от двеста първостепенни роли – Мис Хобс от „Мис Хобс" на Джером К. Джером, Клеопатра от „Цезар и Клеопатра" на Бърнърд Шоу, Мадам Сан Жен от едноименната пиеса на Викториен Сарду, Илона от „Синята лисица" на Франц Херцег, госпожа Армори от „Неразумната дева" на Анри Батай, играе в още много други представления. На сцената е и Цена от „Змейова сватба" на Петко Ю. Тодоров, Тодорка от „Иванко" на Васил Друмев, Милка от „Казаларската царица" на Иван Вазов, Бистра от „Когато гръм удари" и Амели от „В полите на Витоша" на Пейо Яворов.
Тя е единствената жена рецитаторка сред актьорите с богат репертоар от стихове на Пушкин, Лермонтов, Верлен, Едгар По, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Кирил Христов, Теодор Траянов и Димчо Дебелянов. Не случайно е „много близка" на Лора и Яворов. През 1916 г. участва и в един от първите филми на Васил Гендов – „Дяволът в София, а през 1939 г. се снима в „Грамада" по поемата на Ив. Вазов, режисиран от Александър Вазов.
Тя е млада учителка в село Връбница, Софийско. Кирчев тъкмо се е завърнал от специализация в Русия и е постъпил в трупата „Сълза и смях", която давала представления в „Славянска беседа". Двамата често се срещат, влюбени един в друг. Всеки съботен ден тя се прибира в София. Любимият ù я посреща на шосето и я придружава до дома ù. Когато зървала отдалече високата му, елегантна фигура, сърцето ù потрепвало от вълнение. На другия ден я изпращал обратно до селото.
„През един чудно красив за мене ден ние се озовахме в една заснежена софийска уличка. Сгушени един до друг, стояхме прегърнати, сърцата ни трепкаха от радост. Меко, неусетно падаше сняг от небето като разпилени бели цветчета и засипваше всичко наоколо – земя, къщи, дървета, нас двамата, ръсеше нашата чиста обич. В един момент Кирчев ме отдръпна от себе си, загледа ме с възторг и с дълбоко развълнуван глас ми прошепна: „О, колко си хубава, неземно хубава! Ти си бяла снежина, паднала като скъп дар от небето за мене!" Държейки се още за ръце, усмихнато се гледахме. Действително и двамата имахме вид на бели, заснежени същества, дошли от царството на приказките. Дори и клепките ни приличаха от кацналите по тях снежинки на бели пърхащи пеперуди". От този ден тя получава новото си име Снежина, което остава записано в историята на българския театър.
До края на живота си обича да се облича в бяло.
Заедно с Атанас Кирчев наистина се обичат и минават под венчило. Поетесата Екатерина Ненчева пише в дневника си на 14 август 1904 г., изпращайки своята приятелка за Русия, за да учи актьорско майсторство: „Тя беше много тъжна. Аз все пак ù съчувствах, макар, че ми беше трудно да се поставя на мястото на жена, която се разделя с обичания си мъж, дете и угрижена майка". От този брак се ражда момиченце, по-късно също голяма наша актриса – Олга Кирчева.
Тя е само на девет години, когато баща ù си отива от живота. Едва на тридесет години Снежина остава сама. Умира и брат ù Неделчо Янков, артист от Народния театър.
Тя е не само добра актриса, но и добър човек. През есента на 1918 г. е обявен края на Първата световна война. Елена Снежина доброволно става милосърдна сестра сред ранените и болните в лазарет, който се намирал на улица „6 септември". Обикаляла около леглата им, спирала се до всяко, подавала лекарства и превързвала раните на страдащите, бършела горящите им чела, оправяла покривките на леглата им и тихо говорела на болните. Никой не вярвал, че това е очарователната и женствена Вилма от „Приказката за вълка" на Франц Молнар, надменната, горда аристократка лейди Милфорд от „Коварство и любов" на Шилер, кралицата майка от „Хамлет".
След ужасите от войната животът продължил по старому. Елена Снежина също се завърнала на сцената на Народния театър. До последния ден от своя живот – 6 декември 1944 г.
Погребана е при любимия си съпруг Атанас Кирчев и брат ù Неделчо Янков. След време дъщерята на Елена Снежина и Атанас Кирчев – Олга ще каже за тях двамата: „Родителите ми бяха едни от най-големите творци на българския театър. Те не бяха само големи артисти, големината беше и в техните неповторими личности в тяхната духовна красота и сила. Всичко хубаво, което имам в живота си, дължа на тях. От тях се научих да обичам театъра, да обичам живота, да обичам човека".
От 1989 година нейното име носи самодейният театър към читалище „Васил Левски" в родния ѝ град Карлово.


НАВЪРШВАТ СЕ 105 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО И 30 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА АВИОИНЖЕНЕРА ИВАН /ДЖОН/ НОЧЕВ

12-03-2021

160450613 3878582972164448 5930081267044443310 o159709408 3878583302164415 2334270042465679411 n

Източник: Общински исторически музей - Карлово

Иван Стефанов Ночев е роден в Карлово на 23.09.1916 г. Още от малък има страст към механиката и авиацията. Завършва механо-техническото училище „Братя Евлогий и Христо Георгиеви" в родния си град. След това работи в държавната аеропланна работилница в Божурище и е един от хората, които полагат основите на военното летище и авиоремонтната работилница към летище Марино поле край Карлово. Присъединяването на България към оста Берлин, Рим и Токио през 1941 г., налага превъоръжаването на българската бойна авиация с немски изтребители "Месершмит 109 Густав" и "Месершмит 109 Емил". За да усвои ремонта и експлоатацията на немските изтребители, на тримесечна специализация в Германия заминават група български авиотехници. Сред щастливците е и Иван Ночев. През есента на 1942 г. той кандидатства и е приет в Берлинската Политехника. След англо-американските бомбардировки през 1944 г., при които изгаря и Берлинската Политехника, младият българин продължава висшето си образование в Прага. Ночев се прибира за кратко в България, но не може да намери поле за изява и заминава за Виена, където завършва висшето си образование и се дипломира като машинен инженер и защитава и докторска дисертация. Работи известно време на летището на австрийската столица и отново се връща у нас. В надпреварата за усвояването и надмощието в Космоса в Америка трескаво се търсят млади и кадърни инженери. През 1951 г. Джон Ночев напуска Европа и заминава за канадския град Торонто, където работи в Канада-еър.
През 1956 г. се прехвърля в Калифорния в авиокосмическия гигант "Дженерал Дайнамикс Корпорейшън". Тук се разработват най-новите самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА. Получавайки американско гражданство през 1962 г., той приема името Джон Ночев и открива собствена фирма за авиоинженерингова дейност - „Лансиа" (Lancea). Включва се в екипа от учени при разработването на космическия кораб "Аполо-11", с който американците кацат на Луната през юли 1969 г. На 13 март 1991 г. в Сан Диего Иван Ночев умира, оставяйки след себе си един невероятен живот, започнал като обикновен работник в ДАР Божурище и достигнал до водещ ракетен конструктор в света. Редом с други двама велики българи - Асен Йорданов и Джон Атанасов, той нареди името си в Златния фонд на човешката мисъл.
На снимките: Иван Ночев като механик в самолетната работилница в Божурище; Портрет на Джон Ночев от карловската художничка Петра Керкенезова


180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РЕНОАР

23-02-2021

Пиер-Огюст Реноар е роден на 25 февруари 1841 г. Той е един от основоположниците на импресионизма, наред с Клод Моне, Пол Сезан и Алфред Сисле.
С остър поглед за движението и ефектите на светлината и сянката, с богатата си палитра и мекота на четката, той създава живи, пулсиращи образи на парижани и местата им за забавление и свободно време от последните три десетилетия на 19-ти век. Неговото око за красота го отдалечава от групата на импресионистите, но му дава възможност да се развие като един от най-виртуозните живописци.
Пеир-Огюст Реноар е баща на кинорежисьора Жан Реноар.
 

Отдел Изкуство отбелязва с витрина годишнината от рождението на гениалния френски художник.

010203040153334744 331318681646426 2311388497392548709 n152886223 1323009218072807 1641642467761671492 n060070


 

148 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛА

17-02-2021

151825994 3578697098896162 759243256663619404 o151641242 3578697185562820 2037316876205320534 o

В навечерието на 148 години от гибелта на Апостола в Карлово бяха представени две документални книги: "Юридически поглед към Процеса на Васил Дякон Левски" с автор доц.д-р Маргарита Златарева, съгражданин на Апостола, и второто издание на сборника "Левски пред съда на Портата" бяха представени на 16 февруари в Карлово.
Водещият на срещата София Бановска - библиотекар в Общинска библиотека "Д-р Иван Богоров", подчерта, че и двете издания, които всеки българин трябва да прочете и притежава в личната си библиотека, се основават изцяло на автентични документи.
"Исках да разгледам Процеса на Левски съобразно законите и уставите на Османската държава, действали към 1872/1873 г., и да запълня празнината около последните дни на Левски от правна гледна точка. В процеса Васил Левски не отрича съществуващата революционна организация, която е изграждал. Напротив, той държи да обяви желанието на българския народ за самостоятелна държава...", посочи авторът. Според доц. Златарева Апостола е осъден на смърт по три разпоредби от глава в наказателния закон, озаглавена "За злодеяния и престъпления против вътрешната безопасност на Османската държава", като и трите разпоредби предвиждат смъртно наказание. В книгата се откроява уважителното отношение на Високата порта към "главатаря на бунта" и се подчертава как разкритията за революционната му дейност са смутили, разтревожили и застрашили "вътрешната безопасност" на тази все още огромна и силна империя. Изтъква се още, че Портата е принудена да проведе процес с отзвук в цяла Европа - могъщо оръжие за бъдещото национално освобождение. Защо "Васил Дякон Левски"? - Във всички протоколи на съда името на Апостола е записано така, поясни още доц. Златарева.
Второто издание на сборника "Левски пред съда на Портата", посветено на покойните вече съставители на първата книга от 2007 година - историците проф. Дойно Дойнов, проф. Иван Стоянов и проф. Крумка Шарова, представиха проф. Пламен Митев и проф. Пламен Павлов. Новият сборник съдържа преведените и разчетени 33 нови документа от османския архив в Истанбул. Професор д-р Пламен Митев разясни с какво новооткритите архивни материали допринасят за изясняване на историческата истина относно последните месеци от живота на Васил Левски. Документите са открити благодарение на издирвателската работа на Виктор Комбов - уредник в Национален музей "Васил Левски" в Карлово и директора на музея Дора Чаушева, чиято дейност в това отношение продължава и в момента.
Проф. Пламен Павлов поясни защо нарича изградените от Апостола комитети "Армията на Левски". Според историка комитетите са били военни структури, в които за две години Васил Левски организира между 12 000 и 14 000 души.
Заместник-кметът на община Карлово Антон Минев благодари на авторите на книгите за научната им работа, посветена на Апостола. /Пресцентър Община Карлово


ВАСИЛ ЛЕВСКИ В БЪЛГАРСКОТО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

17-02-2021

Витрина в отдел Изкуство.

150631847 765270840768751 6617374335323343304 n150757638 1029603217532757 5714190076951783087 n150919696 2513388398807439 6053515262425509886 n151137457 2837408189860259 2223007593997886623 n151165371 182277097021814 744805356639527047 n151264763 137753261535439 1243545795148439678 n151271370 471421847225409 6380873847951022603 n151283009 631334924321116 2203025787569002628 n151732864 123290709690537 7021320311295811037 n


 

ЧАСТ ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР И БАЛЕТ СА РОДОМ ОТ КАРЛОВО И СОПОТ

02-02-2021

144434424 3927461383950899 6813614663934842956 n144891453 3927461447284226 4982032254529174751 o144847699 3927461387284232 1261212885663047194 n06144608882 3927461653950872 6150197734763388753 n05

Автор: доц. д-р Петър Ненков

Едва ли някой е предполагал, че малките еснафски градчета Карлово и Сопот ще дадат на българския драматичен театър и балет - техните създатели, но това е факт!
АКТЬОРЪТ ИВАН ПОПОВ Е ИСТОРИОГРАФЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР
Той е роден е на 10 септември 1865 г. в Карлово. Баща му е заможен търговец и читалищен деец, посечен от турците през лятото на 1877 г. Няколко месеца по-късно умира от тифус и майката на Иван Попов. Като работник в печатницата на Христо Г. Данов в Пловдив, той се включва в театралната трупа на работниците от печатарското дружество и участва в първото ѝ представление на 8 декември 1884 г. Участва като доброволец в Сръбско-българската война - 1885 г. След това постъпва в Пловдивската любителска театрална трупа, която след успешно турне в София, е поканена да остане постоянно в столицата и през 1888 г. от ядрото ѝ се създава софийският театър „Основа" .По-късно Иван Попов участва в театрална трупа „Сълза и смях". През 1901–1902 г. той е изпратен от Министерството на народното просвещение на специализация в Москва и Петербург. След завръщането си в България става актьор и помощник-режисьор в Народния театър. В неговата трупа работи от основаването му през 1904 г. до 1924 г., когато е уволнен. До 1931 г. Иван Попов работи в различни пътуващи театрални трупи, а след това окончателно прекратява сценичните си изяви и се заема с написването на обстойно проучване на историята на българския театър, което излиза в 5 тома през 1939–1960 г. под заглавието „Миналото на българския театър". Този капитален труд и цялостната му театрална дейност му донасят заслужено признание и през 1947 г. е обявен за народен артист, а през 1965 г. по случай 100-годишнината му става Герой на социалистическия труд и носител на ордена „Георги Димитров" за трети път. Той е активен общественик. Избран е за член на народния комитет „Васил Левски" в София основан през 1923 г. със задача да събере и издаде документалното наследство на Васил Левски и да способства за написване на негова биография. През 1933 г. Иван Попов участва в учредяването на комитета за възстановяване на родната къща на Левски в Карлово, а през 1934 г. е един от създателите на инициативен комитет за увековечаване живота и делото на д-р Иван Богоров в София. Умира на 11 февруари 1966 г. в София. По време на активната му сценична дейност създава над 300 запомнящи се роли в театъра, а заедно с племенницата си Елена Снежина участва в заснемането на първите български филми: „Дяволът в София" и „Под старото небе".
ВАСИЛ КИРКОВ - НЕНАДМИНАТИЯТ ХАМЛЕТ
Васил Кирков е роден на 15 май 1879 г. в Карлово. Той е един от основателите на българския професионален театър. Започва работа като артист през 1890 г. в „Столична драматична трупа ". През периода 1892–1904 г. работи в театър „Сълза и смях". От 1904 г. е актьор в Народния театър. Той е творец с ярка индивидуалност. Истинска звезда на българския театър от първите десетилетия на миналия век. Боготворен е от публиката, особено от младите, които са изпълвали галерията на Народния театър на всяко негово представление и са го наричали „Ботев на театъра". Той е ненадминатият български Хамлет. Запомнящи се ролите му на Карл Моор от „Разбойници", Маркиз Поза от „Дон Карлос" и Фердинанд от „Коварство и любов". Талантът му е оценен високо от прочути театрали от Москва, Виена, Белград, Загреб, Париж. Авторитетът му в обществото и артистичния свят е огромен. Неслучайно го избират единодушно за председател на Съюза на артистите от 1925 до 1929 година, а когато се разболява и за негов пожизнен почетен председател. Цели четири десетилетия Васил Кирков гори на сцената. Той е сред основоположниците на Народния театър през 1904 г. Превъплъщава се в повече от 70 роли. През 1926 година Дирекцията на театъра го „освобождава" по един най-груб и безцеремонен начин заедно с Адриана Будевска. Под предлог, че двамата били вече „преуморени" и трябвало да освободят щата за млади артисти. Това го разболява от рак на белите дробове и роди до смъртта му на 18 ноември 1931 г. Погребението му на 28 ноември 1931г. е всенародно. Цяла София се стича пред Народния театър, за да изпрати своя любимец. Кръстю Сарафов произнася прочувствено траурно слово, започващо с думите: „Най-големият вече не е между нас! Българският театър, който сега осиротя, не е създал личност по-светла от неговата, сърце по-туптящо от любов от неговото, вдъхновение по-могъщо от вдъхновението на несравнимия Васил Кирков."
ЕЛЕНА СНЕЖИНА
Великата българска актриса Елена Кирчева, известна с псевдонима си Елена Снежина е съпруга на актьора Атанас Кирчев и майка на актрисата Олга Кирчева. Родена е в Карлово на 14 март 1881 г. Учи театрално изкуство в Московския художествен академичен театър при големите руски режисьори и театрални педагози Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко. Участва в трупата на Свободния театър (1905-1906). Заедно Атанас Кирчев и други артисти стават основоположници на Народния театър „Иван Вазов", в който играе през периода 1906-1944.В репертоара на Елена Снежина присъстват роли от пиесите: „Иванко" от Васил Друмев, „Нора" и „Подпорите на обществото" от Хенрик Ибсен, „Платон Кречет" от Александър Корнейчук, „Симеон", „Големанов", „Златната мина" от С. Л. Костов, „Непознатото момиче" от Франц Молнар, „Сираче без зестра" и „Буря" от Александър Островски, „Сирано дьо Бержерак " от Едмон Ростан, „Вишнева градина и „Майка" от Антон Чехов, „Венецианския търговец" и „Хамлет" от Уилям Шекспир, „Коварство и любов " от Фридрих Шилер, „Когато гръм удари" и „В полите на Витоша" от Пейо Яворов, и други. За връх в кариерата на Елена Снежина е смятана ролята на Фани Армори в „Неразумната дева" от Анри Батай. Освен в театъра, Снежина има роли и в киното: „Дяволът в София" (1921), „Безкръстни гробове" (1931), и „Грамада " (1936).
ПЕШО РАДОЕВ - СЪЗДАТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКИЯ БАЛЕТ
Той е роден в Карлово през 1876г. Получава образованието си в Рисувателното училище .в София. От най-ранни години обаче проявява горещ интерес към гимнастиката и танцовото изкуство. Заминава за Прага през 1899 година, за да специализира гимнастика. Там открива истинското си призвание - танца! Завърнал се от Прага, той става учител в Първа и Втора мъжка гимназия. в столицата. Като учител работи в продължение на 25г.и същевременно се изявява като балетмайстор. Дебютът на любителската балетна трупа на Пешо Радоев на 22 февруари 1928 г. в София с "Копелия" от Леон Делиб се счита за рождена дата на професионалния балет в България. От основаването на «Българска оперна дружба» и след откриването на Народната опера в София Пешо Радоев поставя танци към отделни опери, като «Фауст», «Продадена невеста», «Аида», «Палячо», «Травиата» и др. Открива балетна школа в София през 1919 г. Дейността му има голямо значение за популяризиране на балетното изкуство в България. Умира в София през 1956 г.
САВА ОГНЯНОВ
Големият актьор и режисьор Сава Огнянов заема почетно място в историята на българското театрално изкуство с ненадминатите си превъплъщения на сцената, превърнали се в пример за българския драматичен театър. Роден е на 24 май 1876 г. в Кюстенджа, в семейството на котленския търговец Петър Огнянов и карловката Мина Горанова, която е първото либе на Христо Ботев, на която той посвещава стихотворенията си „До моето първо либе", „Пристанала" и „На прощаване. Семейството му живее в Кюстенджа до Освобождението. След това се заселва в Силистра, а по-късно в Русе. Той завършва мъжката класическа гимназия „Княз Борис I", където участва в много театрални постановки, сред които и „Венецианският търговец". Известно време следва архитектура в Мюнхен, Германия, но скоро се прехвърля в драматичната школа на Ото Кьоних. Завършва школата за драматично изкуство на Емануел Райхер. Дебютът му на Софийска сцена е на 17 март 1902 година в „Сълза и смях". Той става член на актьорския състав на Народния театър в София. Гастролира в различни страни по света. Освен голям актьор, той е и пламенен родолюбец. Вестта за избухването на Балканската война на 5 октомври 1912г. по заварила на сцената на Народния театър, по време на театрално представление. Иззад кулисите един от суфльорите се провикнал: „Сава, войната е обявена!" Сава Огнянов тутакси прекъснал своя монолог на сцената и се обърнал към публиката: „Господа, войната е обявена. Да вървим да изпълним отечествения си дълг! Той умира в София на 22 март 1933 година, на 56 годишна възраст. На 21 март 1953 г. с указ на Президиума на Народното събрание Драматичният театър в Русе приема неговото име.
МАТЕЙ ИКОНОМОВ
Големият драматичен актьор, драматург, режисьор и педагог е роден на 7 януари 1871 г. в Сопот в семейството на свещеника Спас Икономов. Кариерата му на актьор започва най-напред в театър „Основа" в София през 1887 г. Участва през 1889 г. в пътуващата трупа на Антон Попов. През периодите 1892 – 1895 г. и 1897 – 1900 г. се изявява на сцената на театър „Сълза и смях". Организира театър в Разград през 1895 г., театралната трупа „Живот" в Русе през 1896 г. и любителски театрални трупи в Карлово, Сопот и Пазарджик. Участва в Първата световна война като запасен поручик, завеждащ прехраната на Девети пехотен пловдивски полк. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „За заслуга. Заедно със съпругата си Маня Икономова създават основите на „Съвременен театър", който пропагандира творчеството на Максим Горки, Николай Островски, Уилям Шекспир, Хенрик Ибсен, Герхарт Хауптман, Лев Толстой. Матей Икономов специализира театрално дело две години в Милано, и за около една година пребивава в Дрезден, Виена и Москва, където се среща и черпи опит от Константин Станиславски. Възпитава много български драматични артисти. Удостоен е със званието „народен артист" през 1955 г. Умира на 10 март 1960 година в София на 89 годишна възраст.
ЕТО, НА ТЕЗИ СЛАВНИ И ЗАБРАВЕНИ ДНЕС БЪЛГАРСКИ АРТИСТИ ТРЯБВА ДА ИЗДИГНАТ ПАМЕТНИЦИ В КАРЛОВО И СОПОТ, А НЕ НА ЛИЧНОСТИ, НЯМАЩИ НИЩО ОБЩО С ТОЗИ ПРЕКРАСЕН БЪЛГАРСКИ КРАЙ.
На снимките: Васил Кирков, Елена Снежина, Иван Попов, Сава Огнянов, Матей Икономов и Пешо Радоев