Вход

Галерия

Дарения

  • Currency:
  • by Studio 42

РЕЖИСЬОРЪТ ИВАН СТЕФАНОВ ПОДГОТВЯ СЛАВЕН ЮБИЛЕЙ - 150 ГОДИНИ ОТ...

15-03-2019

Източник: KarlovoBG.eu

Ivan Stevanov

78-годишният Иван Стефанов подготвя честването на юбилея на читалищния театър в Карлово. От началото на 70-те до ден днешен той ръководи трупата, режисира пиесите и често изпълнява роли в тях. Сега подбира поне седем култови заглавия от репертоара на театър „Елена Снежина”, които ще изиграят в чест на 150 години от създаването му. Сред тях ще са класиките „Вражалец” и „Великденско вино”, моноспектаклите „Звездите на мъртвите” с участието на Върбан Колев и „Греховната любов на Зографа Захарий” с Иван Стефанов. Режисьорът обаче усилено търси голяма пиеса, в която да участват максимален брой артисти от театъра.

Изпълнен с младежка енергия преди месец Иван Стефанов завърши ученическият спектакъл на средно училище „Васил Левски” по случай 19 февруари, деня на гибелта на Апостола. А това бе 27-мото представление подред, което той всяка година подготвя за този ден.

Стефанов става самодеец в карловския театър още през 1958-59 година като ученик в гимназия „Васил Левски”. Тогава ръководител и режисьор в града на Апостола е големият театрален деец Матей Икономов. Той е роден в Сопот и е основал няколко театъра в София и страната. По това време живеел с последната си съпруга Ирина в къща на Сряда пазар близо до моста над Стара река. Театърът се водел щатен, артистите работили всяка вечер, правили представления от Клисура до Казанлък. Нещо като „Звезди в косите, сълзи в очите”, припомня Стефанов.

В онези години бай Матю вече бе стар, почти не виждаше. Владимир Стоянов поставяше „Двубой” от Иван Вазов и той дойде на една от последните репетиции преди премиерата. През цялото време гледаше към сцената много внимателно, а когато приключи и последното действие, каза: „Много хубаво, момчета! И костюмите ви са много хубави, точно такива трябва да бъдат!”. А те си играеха с ежедневните дрехи като на репетиция. Тази случка и до днес се разказва, но всеки, който се е докоснал до бай Матей Икономов, пази уважението към него, разказва Иван Стефанов.

Когато се уволнил от казармата и завършил ветеринарен техникум, Стефанов се записал в школа за ръководители на самодейни състави в Пловдив. В Панаирното градче обучавали младежи, които да ръководят състави по музика, театър, естрада, народно пеене. Школата го срещнала с две големи имена на театъра - Цветана Манева, при която учил техника на говора, и с Бончо Урумов, който преподавал актьорско майсторство.

Цветана по това време беше звезда в Пловдивския театър. Аз се представих пред нея с откъс от „Петрол” на Иван Радоев, тя хареса работата ми. А по-късно поканих Бончо Урумов в Карлово и той направи тук една пиеса, разказва той.

Любимата роля на Иван е Авихол от „Старчето и стрелата” от Никола Русев, постановка на Любомир Дяковски, който направил с карловската трупа няколко пиеси. С нея през 1983 година театър „Елена Снежина” спечелила голямата награда на фестивал във Велики Преслав по повод на 1300 години от създаването на българската държава. 

В тази пиеса се получи много добро взаимодействие между мен и Георги Солаков, един от най-добрите артисти на самодейния театър в Карлово през годините, припомня Стефанов.

Сега в основния състав на карловския театър са пожарникарят Румен Стоянов, поетът Върбан Колев, пожарникарят Румен Стоянов, счетоводителката Недка Иванова, ходжата Кемал Рашид и още няколко известни карловци. Атмосферата е приятна, сработваме се. А често се смеем на някои неочаквани ситуации, припомня режисьорът.

През годините сцената срещнала Иван Стефанов с много големи актьори.

А театърът има десетки награди от български и международни фестивали. Самият Иван Стефанов е носител на орден „Кирил и Методий” от Министерството на културата от 1986 година и на Наградата на Карлово от 2006-а. На сцената са излизали десетки самодейци, а някои от тях са останали досега предани на това изкуство. 

140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛБЕРТ АЙНЩАЙН

14-03-2019

Einstein1921 by F Schmutzer 4

Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти.

Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.

Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно на x + y + z, където x е работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена.

Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За първото не съм толкова сигурен.

Въображението е по-важно от знанието.

Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа.

Нещата трябва да са възможно най-прости, но не и по-прости.

Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.

Няма толкова висша цел, която да оправдае използването на всякакви средства.

Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия.

215 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЙОХАН ЩРАУС - БАЩА

14-03-2019

220px-Johann Strauss I 2

Видео: "Радецки марш"

КАРЛОВЕЦЪТ ИВАН НОЧЕВ С ПРИНОС ЗА КАЦАНЕТО НА ЧОВЕК НА ЛУНАТА И ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ КОНСТРУКТОРИ НА XX ВЕК

13-03-2019

Източник: KARLOVO.TV

getImage

Иван Стефанов Ночев е роден на 23 септември 1916 г. в Карлово. От малък се интересува от техника и се записва в местното механико-електротехническо училище, което завършва през 1935 г. След дипломирането си постъпва на стаж в заводите „Арсенал” – Казанлък, а по-късно започва работа като авиомеханик в Държавната аеропланна работилница – Божурище. Тук са разработвани и българските самолети ДАР. По-късно той и брат му – Ганчо Ночев, са сред инициаторите за създаването на авиоремонтна работилница към военното летище Марино поле, Карлово. През 1942 г. е изпратен на тримесечна специализация в Берлин. Военната обстановка не му пречи да стане студент в Берлинската политехника, но бомбардировките не му позволяват да я завърши. Докоснал се до високото равнище на немското самолетостроене, той твърдо решава да продължи образованието си. От 1944 г. е студент в Пражката политехника, а след това и във Виенския политехнически университет, където защитава докторат. Не се завръща в България, а емигрира в Канада. Там работи в Канадските авиолинии, специализира се в изработването на авиационни системи. Това му открива пътя към САЩ. От 1957 до 1965 год. работи като главен инженер по проектите в авиокосмическия гигант Дженерал Дайнамикс, където се разработват най-новите самолети и ракетни системи. През 1962 г. получава американско гражданство и приема името Джон. Той работи по програмите Аполо и Трига реакторите на Дженерал Дайнамикс.

Доктор инж. Джон Ночев учредява през 1965 г. като съсобственик фирма Lаnceа, която се занимава с аерокосмически изследвания и много скоро завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия. Фирмата става доставчик на НАСА и Пентагона. Ночев намира решение на сложен технически проблем с разработването на уникалните реактивни двигатели на модула „Орел”, с което е осигурено плавно кацане на Луната, излитане и успешно скачване с очакващия го в окололунна орбита космически кораб. На 21.07.1969 г. астронавтите Армстронг и Олдрин успешно кацат на Луната. Връщат се живи на Земята.

През 1991 г. Джон Ночев съобщава на сестра си Мария в Карлово, че има намерение да се върне в България и да създаде модерен технически колеж в родния си град на базата на училището, което му е дало основата на техническите знания. Няколко седмици преди определената за пътуването дата на 13 март 1991 г. след кратко боледуване той умира в болницата в Коронадо, квартал на Сан Диего - Калифорния. Мемориалната служба се е състояла в Църквата на розите в града. Фамилията предложила на тези, които присъстват на траурната церемония, вместо да купуват цветя, да направят дарение на болницата в Коронадо.

Неотдавна племенниците на Ночев - Мария Филипова и Елена Кемилева, дариха на клуб "Ракетчик - Джон Ночев" част от библиотеката са своя чичо - събраните съчинения на швейцарския писател Годфрид Келер, както и здравна карта на Ночев.

/Източник информация и снимки: Клуб „Ракетчик -Джон Ночев“ при СОСЗР – Карлово/

ЗЛАТНА ЗНАЧКА С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА ПОЛУЧИ ПЕНКА СТОЯНОВА ОТ ОБЩИНА КАРЛОВО

12-03-2019

Източник: Община Карлово

52753304 2085636514846092 118334591047041024 o53828756 2085636681512742 3595191684666753024 o

53692851 2085637018179375 6219478386843058176 o

Близки, приятели, общественици и спортни легенди напълниха голямата зала на община Карлово за представяне биографичната книга на Пенка Стоянова – „Царицата на баскетбола“. В залата бяха двукратният олимпийски шампион по гребане Николай Бухалов, заместник-кметът на община Карлово Антон Минев и секретарят Стефан Стефанов, народният представител Веска Ненчева, Георги Кудинов - президент на ВК "Марица" Пловдив, единственият спортен клуб, в който е играла Пенка Стоянова. За нейните спортни върхове разказаха кадри от Златния фонд на БНТ, съхранили участието на знаменитата волейболистка в Олимпиадата в Москва 80.

Книгата, написана съвместно със спортния журналист Диян Никифоров, проследява живота и кариерата на карловката през 70-те и 80-те години на ХХ век, характерни с големите постижения в женския ни баскетбол. Изданието акцентира и върху любопитни и интересни истории, които показват другата страна на спорта - отвъд блясъка и постиженията. „Тази книга е живата история на баскетбола в България и съм безкрайно благодарна на хората, които помогнаха, начело с Диян Никифоров. Искам тя да послужи за младите, за треньорите, за хората, за да видят как се изгражда една цяла система, необходима за успехите. За да знае всеки какво трябва да направи и каква трябва да бъде неговата отговорност. В спорта и в живота не можеш да подражаваш, трябва да играеш себе си. Благодаря ви, че сме заедно“, каза баскетболната легенда.

Заместник-кметът Антон Минев връчи на волейболната знаменитост златна значка с лика на Апостола и поднесе поздравителен адрес от кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов. С топли думи и пожелания към Пенка Стоянова се обърнаха Диян Никифоров, Веска Ненчева, Николай Бухалов, приятели на Пенка.

Пенка Стоянова е родена в Карлово на 21.01.1950 година. Капитан е на националния отбор през 70-те и началото на 80-те години, има три шампионски титли с Марица (1971, 1973, 1974 г.) и е двукратна финалистка за европейската купа Ронкети. През цялата си кариера играе в пловдивския клуб. Има 380 мача за националния отбор. Печели медали от две Олимпиади – бронз от Монреал 76 и сребро от Москва 80. Играла е в 8 европейски първенства, вицешампионка от Варна 72 и трета от Клермон Феран 76, има участия на 12 балканиади, световно първенство, световен баскетфестивал и три универсиади. Три пъти е включвана в сборен отбор на Европа. 23 години след нейния бенефис тя е поканена за баскетболен празник в Москва – тогава голямата пловдивска спортистка е една от само 5-те световни легенди, удостоени с тази чест.

Благодарим на Сдружение "БЪЛГАРСКА ПЕДИАТРИЧНА АСОЦИАЦИЯ" за дарените книжки на сп. "ПЕДИАТРИЯ"!

11-03-2019

53576323 357494364976558 3945259333498961920 n