Вход

Галерия

Дарения

  • Currency:
  • by Studio 42

"ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: ЧЕРНО НА БЯЛО"

10-10-2019

Среща-разговор с актьора Христо Мутафчиев и представяне на книгата на Теа Денолюбова "Христо Мутафчиев: черно на бяло".

"Не си позволявам да умирам... Щастието е във всеки миг, това мога да кажа аз." - Христо

218009 b72153037 2669187616459113 1324426966144647168 n72949244 2669188119792396 3252675958435479552 n72457411 2669188239792384 4214551175913013248 n71926777 2669188003125741 3790828312582946816 n

71495628 2651616181549590 5284175650989539328 o

71377453 2637970889580786 305065574210207744 n

БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО

26-08-2019

От името на екипа и читателите на Общинска библиотека "Д-р Иван Богоров" благодарим на г-жа Даниела Доковска и г-н Иван Искров, направили щедро дарение от книги в полза на библиотеката!

Получените книги обогатиха фонда и привлякоха вниманието на нашите потребители.

Желаем им здраве, професионални успехи и личен просперитет!

На 1 август 2019 г. в Детски отдел на библиотеката откриване на изложба на малката художничка Михаела Станева от ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" с класен ръководител Станка Загорчева! Заповядайте!

67331226 2533031690074707 4659091410719342592 o

ИЗТЪКНАТИЯТ БОТАНИК И ДАРИТЕЛ , ПРОФЕСОР Д-Р ТОДОР НИКОЛОВ Е РОДЕН В КАРЛОВО НА 14 МАЙ 1875 ГОДИНА

11-07-2019

Автор: доц. д-р Петър Ненков

 56269969 2334686726561714 2012265368713691136 n56255333 2334705679893152 4088046779679899648 n

Един от първите наши ботаници и изследователи на растителната хистология, ембриология и физиология, професор д-р Тодор Николов е роден в Карлово на 14 май 1875г.Завършва прогимназия в родния си град. Въпреки материалните затруднения, продължава образованието си най-напред в Пловдив, а след това в Габрово, където завършва средното си образование през 1897г.. 
Със заеми, които цял живот изплаща, заминава за Швейцария и записва естествена история в Женевския университет. По време на следването си печели конкурс с научна разработка за премията на университета и една година работи в него, като асистент. Завършва университета през 1902 г. с докторат по ботаника. Завръща се в България и става гимназиален учител по естествена история в София, но не прекъсва научните си занимания. Той става преподавател в земеделското училище “Образцов чифлик”, близо до Русе, 1909 г.
Използва командировките в Германия през 1905 г., и в Париж и Лондон през 1910 г., за да работи в големите библиотеки и лаборатории и със своите научни публикации си спечелва международна известност. През 1914 г. е командирован в Централния земеделски изпитателен институт, в който през 1918 г. е назначен на постоянна работа. Мобилизиран е по време на двете Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война 1915-1918 г. Натрупва богат хербариен материал от Тракия и Македония. 
В края на 1922 г. е избран за доцент по ботаника в Софийския университет и ръководител на катедрата по обща ботаника , но на 10 февруари 1923 г. умира скоропостижно, на 48 годишна възраст. Той е член на настоятелството на Българското природоизпитателно дружество. Близък приятел е на поета Пейо Яворов и на много други писатели и хора на изкуството. След смъртта му доцент Николай Стоянов публикува научните изследвания на проф. Тодор Николов под заглавие „Тракийски и македонски растения в хербария на покойния професор Тодор Николов”. През 1928 г. този научен труд е преведен на немски език и издаден в Германия .
Малко преди да почине, на 27 декември 1922 г. Тодор Николов в присъствието на свидетелите Григор Чешмеджиев, Никола Харлаков, Боян Пенев и др. прави завещание. 
С него той предоставя специализираната си библиотека по естествена история на Централния земеделски изпитателен институт, останалите книги – на библиотеката на Карловската гимназия, а своите тракийски и македонски хербарии – на ботаническия хербарий при Физико-математическия факултет на Софийския университет. Разпорежда се да се предадат от наличните му пари на Свободния земеделски институт 1500лв. а по 1000 лв. оставя на Централните комитети на Комунистическата, Социалистическата и Радикалната партия за „подпомагане на общата им борба за културния успех на България“.
Най-значимата сума 15 хиляди лв. оставя на Карловската гимназия. Тя е предназначена за образуване на фонд на негово име, от лихвите на който да се подпомага най-добрият ученик. В полза на фонда завещава и по-голямата част от хонорарите си за публикувани научни трудове.
Фондът е образуван през 1923 г. Към 15 септември 1943 г. в сметката на Фонда, благодарение на лихвите и изплатените по-късно хонорари за трудовете на проф. Николов се събира сумата от 173 923 лв. Управлява се от учителския съвет при Смесената гимназия „Васил Левски“ - Карлово. Съгласно правилника, утвърден от Министерството на народната просвета Фондът отпуска всяка година стипендии на бедни ученици от Карлово, които „проявяват голяма обща интелигентност и дарования в областта на науката или изкуствата, които са трудолюбиви и се отличават със своите способности и добродетели от другарите си“. 
Учителският съвет има право да отнеме стипендията, ако ученикът покаже общ срочен успех, по-нисък от добър (4,00), няма примерно поведение или пък се окаже, че има средства да се издържа, а също и в случай че напусне гимназията или отиде в друга гимназия. Фондът отпуска стипендия на бъдещия изтъкнат художник Петко Абаджиев, проявил „големи дарби към художеството“. Първоначално стипендията се дава само на един ученик и възлиза на 800 лв. месечно, но от учебната 1938/39 г. тя се разпределя между двама ученици, които получават по 400 лв.
Въпреки, че родната къща на проф. Тодор Николов бе разрушена, в съответствие с новия градоустройствен план на Карлово, настоятелство „Родолюбие” през 1991г. постави възпоменателна плоча на ул. "Александър Стамболийски", близо до мястото, където е била тя, за да напомня за неговите научни постижения и дарителската му дейност. 
За съжаление неизвестни злосторници преди време я строшиха. Мисля, че културните институции в града на Апостола на Свободата и самата община трябва да се погрижат за нейното възстановяване, защото проф. Тодор Николов до последния си земен миг мисли за своя роден град, свидетелство за което са даренията които прави на карловската гимназия. 
/ По материали от Интернет /
На първата снимка - проф. д-р Тодор Николов. Снимката е от сайта " Изгубената България". На втората снимка - разрушената възпоменателна плоча на ул. "Александър Стамболийски" в Карлово