Вход

Галерия

Дарения

  • Currency:
  • by Studio 42

Кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов: Апостола е олицетворение на вишегласието

Източник: ДИАЛОГ днес
52274889 2214717011918494 5009939227475968000 n

„Днес, 146 години след геройската смърт на Васил Левски, ние трябва да кажем на всички и най-вече пред нас си, че Апостола е олицетворение на любовта към Отечеството и на вишегласието. Защото, да си лидер и да управляваш, не е достатъчно. Ти трябва да търсиш вишегласието, както Левски го търсеше. Защото вишегласието е повече от аритметика. Вишегласието е съгласие с хилядолетните традиции на България, то е съгласие с моралните ценности на нашия народ за пътя, който трябва да следва държавата ни. А Апостола го търсеше и го намираше. Затова и днес ние почитаме Васил Левски и се прекланяме пред него... На този ден всеки българин мисли за оня тежък момент, в който Карлово и България изгубиха своя най-велик син...” С тези думи кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов откри възпоменателната церемония, с която на 18 февруари бяха отбелязани 146 години от гибелта на Апостола.
Почетния строй на представителни роти от Карловския гарнизон прие бригаден генерал Пламен Йорданов – командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада, в присъствието на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова. В официалното си слово тя каза: „Заветите на Васил Левски изгарят демагогията, користта и празнословието на днешната политика. Пророческите слова на Апостола днес изискват отговор - прям и достоен. Отговор с дела, а не празни думи, за да бъде нашият век, век на свобода и равнопоставеност на всички. Трябват хора силни, умни и достойни, които да водят народа.”
На възпоменателната церемония присъстваха народният представител ген. Константин Попов – председател на Постоянната комисия по отбрана в Народното събрание, негови колеги от всички парламентарни групи, областният управител на Пловдив Здравко Димитров и зам.-областният управител Евелина Апостолова, висши военнослужещи, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, кметове на общини, представители неправителствени организации, стотици карловци и гости на града.
С военен церемониал и заря бе отдадена почит към Апостола.
„Васил Левски – един неосъществен сценарий” бе тазгодишният възпоменателен спектакъл на СУ „В. Левски”, представен в зрителната зала на карловското читалище. Кметът на Карлово, вицепрезидентът и официални гости аплодираха таланта на учениците, участвали в постановката.
Със Света литургия в храма „Св. Богородица” и панихида, отслужена в памет на Дякона от Негово Преосвещенство Арсений – викариен епископ на Пловдивска митрополия, започна една от най-черните български дати – 19 февруари. Да почетат Васил Иванов Кунчев - Левски, на възпоменателния митинг-поклонение присъстваха народни представители, кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов и неговият екип, председателят на Общинския съвет Теодор Шойлеков, общински съветници, кметове на общини и населени места, проф. д-р Иван Гаврилов – носител на Наградата на Карлово през 2015г., общественици.
Победителката в ученическия конкурс за есе в СУ "Васил Левски" – единайсетокласничката Едже Рамаданова, прочете творбата си, посветена на Апостола. "Левски!” - крещеше България! „Народе!” - крещеше Левски! Пак ви търся! Пак боли! Спомени много навсякъде витаят. Карлово плаче. Дъжд вали. И моли се героят да се върне. Днес скърбим заради гибелта на нашия Апостол. За човека, посветил себе си на народа си...” каза 17-годишната ученичка.
Пред паметника на най-големия българин бяха положени венци и цветя от държавни и културни институции, десетки граждани и ученици от цялата страна се поклониха пред Васил Левски.
С шествие и до родния дом на Апостола бе отдадена почит и пред майката Гина Кунчева. 
Организатор на възпоменателното отбелязване 146 години от гибелта на Левски бе община Карлово, съорганизатори – Национален музей „Васил Левски”, Фондация „В. Левски”, 61-ва Стрямска механизирана бригада, СУ „В. Левски” и карловското читалище, носещо името на Апостола. /ПРЕСЦЕНТЪР НА ОБЩИНА КАРЛОВО/

Отбелязваме 146 години от гибелта на Васил Левски

Източник: KARLOVO.TV

Levski

България отбелязва 146 години от гибелта на Васил Левски.

В края на 1872 г. Васил Иванов Кунчев е заловен от заптиетата при Къкринското ханче. До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Той е охраняван само от 20 заптиета, надявайки се до последно, че ще бъде освободен от съмишленици. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г.

Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на Апостола: "Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към "Св. София", за да не видят турците, че плача, и си тръгнах."

Минути преди да бъде обесен Левски измолил прошка от отец Тодор и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.

Историците спорят, дали Апостолът е убит от османската власт на 18-ти или 19-ти февруари по нов стил. Затова и в двата дни има официални чествания.

Тази вечер в Карлово от 18 часа ще се състои възпоменателна церемония на площад „Васил Левски“. Слово ще произнесе вицепрезидентът Илияна Йотова. От 19 часа в Зрителната зала на карловското читалище учениците от СУ “Васил Левски“ ще представят възпоменателния спектакъл „Васил Левски – един неосъществен сценарий“.

На 19 февруари от 9:00 ч. чествания продължават с архиерейска Света литургия и панихида в памет на Апостола в църквата „Св. Богородица“, където Апостола е пял като дякон. От 11:00 ч. ще се състои митинг-поклонение с полагане на венци и цветя на паметника на Васил Левски и шествие до родната му къща.

Вечерта карловският самодеен театър „Елена Снежина“ ще представи спектакъла „Великденско вино“ в НЧ“Васил Левски-1861“.

Представиха "Карлово - късчета история" на краеведа и историк Никола Славчев

Източник: Подбалкански новинар

51851955 2259362067441672 9016907233744650240 n52412085 2259362077441671 135861695452020736 n

Книгата „Карлово - късчета история“ на Никола Славчев бе представена в Карлово на 12 февруари. За сборника и неговия автор разказа София Бановска от Общинската библиотека. „Чрез писаното слово Никола Славчев съхранява паметта за видните карловци – памет, която ние трябва да поддържаме. Ето защо ще се обърна към всички в залата: скъпи съграждани, прочетете тази книга, за да съхраним и паметта за големия историк, краевед и изследовател на Апостола – Никола Славчев!”, каза Бановска.

Дора Чаушева – директор на Национален музей „Васил Левски” и автор на биографична книга за първия уредник на музея Никола Славчев, припомни за дейността на карловеца и темите, по които е писал. Целта на краеведа е била да проучи не само историческото минало, но и стопанското, културно и революционно минало на Карловския край и да напише неговата история. Част от документалното наследство на Никола Славчев да бъде обработено и предоставено за ползване от историци, а на родния му дом в Карлово да бъде поставена паметна плоча, предложи Дора Чаушева.

Внучката на Н. Славчев – Светла, по чиято идея е реализирано издаването на сборника, представи малка част от пословиците и поговорките /общо над 800/, събрани от нейния дядо и даващи представа за нравите и бита на карловци от преди 100 години.

За човека с енциклопедични знания в много сфери на обществения и политически живот на тогавашната епоха припомни заместник-кметът на община Карлово Антон Минев. Историческите факти в книгата разкриват живота на Теофан Райнов, „...връстник и другар на Левски и Каравелов...“, съидейник на Раковски и Мацини; градежа с дарителски средства и труд на храма „Свети Николай“ и отношенията между българи и турци по време на Възраждането; изследванията на Никола Славчев дават много ценна информация в спора за месторождението на Христо Ботев, подчерта Антон Минев. Той благодари на Светла Славчева за издаването на сборника, подчерта, че неговото представяне е знаково в навечерието на паметната за България дата 19 февруари и връчи на внучката на Н.Славчев един от символите на Карлово – златна значка с лика на Апостола.

Събитието уважиха зам.-кметът на Карлово Стойо Карагенски, секретарят на общината Стефан Стефанов, членовете на местния комитет „Васил Левски”, много карловци.

Фототипният сборник „Карлово - късчета история“ съдържа книгите: „Теофан Райнов като революционер и възрожденец“; „Брайко Х. Генов като народен будител“; „Храмът „Св. Николай“ в град Карлово“ и „Родното място на Христо Ботев“, издадени между 1934 и 1949 година; статии, факсимилета от писма, снимки на Карлово.

"Моето творчество, вдъхновено от личността на Апостола"

На 11 февруари 2019 г. в Детски отдел на Общинска библиотека "Д-р Иван Богоров" бе открита изложба на ученици от СУ "Васил Левски" - гр. Карлово, посветена на 146 години от гибелта на Апостола.

51957924 2254961371215075 4998470195916832768 n51538281 2254961421215070 848232191006605312 n

51599140 2254961964548349 8710888181089697792 n51753222 2254962041215008 4702457562363068416 n

51724462 2254961857881693 7472082959948840960 n52071547 2254962947881584 4915690679880908800 n

51475161 1984134511685770 7728558005771304960 o

27972551 240913316450878 2703469119678054970 n

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ ОТ КНИГОИЗДАТЕЛСТВАТА НА ХРИСТО ДАНОВ И ДРАГАН МАНЧОВ, СЪХРАНЯВАНИ ВЪВ ФОНДА НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - КАРЛОВО

Източник: Общински Исторически музей - Карлово

51236182 2150866314936131 9203025106031345664 n51431033 2150867108269385 3887947388685385728 n

Голям процент от ползваната в карловските училища учебна книжнина през Възраждането и след Освобождението, съхранявана днес във фондовете на музея са издания от издателството на Христо Г. Данов и издания от книжарницата на Драган Манчов. Те представляват учебници и учебни помагала предназначени за българските народни училища и за широк кръг от читатели с полезни съвети, и знания по различни теми история, география, физика, астрономия и др. Съхранени са и оригинални броеве на в-к „Марица“, първия общобългарски вестник след Освобождението, издаван от издателството на Хр. Данов на български и френски език, подарени през 1968 г. от наследниците на Никола Славчев, основател на музея при читалище „В. Левски“ и негов уредник до края на живота му май 1950 г. Изданията преди Освобождението са печатани в печатницата на Хр. Данов във Виена и разпространявани в книжарниците му в Пловдив, Русчук, Велес и чрез многобройни съдружници из цялото българско землище. Едни от първите пътуващи книжари са: Георги Гърдов от Калофер, Пенчо Радов от Карлово, Никола Карастоянов от Самоков и др. 
Възрожденският учител и книжовник Хр. Данов заедно с Др. Манчов са родоначалниците на българското книгоиздаване. Данов е роден в град Клисура и от учител, съзнавайки голямата нужда от учебници и учебни пособия, крайно нужни на българските училища той израства в голям възрожденски книгоиздател с основание наричан „патриарх на българското книгоиздаване“. През 1857 г. заедно с учителя Йоаким Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски учредява „Дружествена книговезница“. Дружеството прераства в книжарница и издателство и се преименува на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие“. Като съдружник в него се включва и Йоаким Груев. И Данов, подобно на Манчов, основава клонове в Русе, Велес, София и Лом. От 1878 г. започва да издава в-к „Марица“, печатен орган, който осем години ревностно отстоява българският национален интерес и усилията за пълно политическо освобождение и обединение на разпокъсаната българска нация след Берлинския конгрес. Издава и първите стенни географски карти. Неспокойният му дух и невероятната енергия са оценени и той е приет за дописен член на Българското книжовно дружество, а сетне е избран и за почетен член. През 1882 г. става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. От 2 ноември 1896 г. до 12 април 1899 г. е кмет на Пловдив. За работата си като кмет Данов отказва да получава заплата. По време на неговия мандат е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер. През 50-те години на XIX в. отпечатаните от него книги достигат 1250, от които около 550 са преводни. В Историческия музей гр. Клисура се пази личната библиотека на Данов, показателна за широките интереси на влиятелния българин. През 1999 г. е учредена национална литературна награда на името на Хр. Данов.
Драган Манчов е другият голям български книгоиздател и книгоразпространител през Възраждането. Книжарницата му в Пловдив има клонове в Солун, Свищов, Битоля. Роден е в Батак ок. 1834 г. За 50-годишната си дейност той издава точно 547 книги, голяма част от които са написани от него. Учебникът „Бащин език“ е първата книга за нагледно гласно преподаване. Този сборник претърпява над 40 издания. Манчов редактира в. "Стара планина". Има сведения, че той е един от хората, които налагат името "Стара планина", вместо използваното дотогава Балкан. 
Участва в Старозагорското въстание в 1875 г., за което е арестуван и известно време е в затвора в Одрин. След като е освободен, емигрира в Румъния и там наследява печатницата на Христо Ботев, като започва издаването на първия български всекидневник „Секидневний новинар”. През 1876 г. В Букурещ Манчов издава първата стихосбирка на младия Иван Вазов "Пряпорец и гусла" и става един от най-големите почитатели на Вазов и негов доверен издател. След Руско-турска война със съдействието на руските власти Манчов получава една употребявана скоропечатна машина и през май 1879 година разкрива собствена печатница в Пловдив. От отварянето на печатницата до края на века в нея излизат 448 книги, предимно учебна литература. През 1901 г. Манчов води и кратка обществена активност като кмет на Пловдивската община.