ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ ОТ КНИГОИЗДАТЕЛСТВАТА НА ХРИСТО ДАНОВ И ДРАГАН МАНЧОВ, СЪХРАНЯВАНИ ВЪВ ФОНДА НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - КАРЛОВО

Източник: Общински Исторически музей - Карлово

Голям процент от ползваната в карловските училища учебна книжнина през Възраждането и след Освобождението, съхранявана днес във фондовете на музея са издания от издателството на Христо Г. Данов и издания от книжарницата на Драган Манчов. Те представляват учебници и учебни помагала предназначени за българските народни училища и за широк кръг от читатели с полезни съвети, и знания по различни теми история, география, физика, астрономия и др. Съхранени са и оригинални броеве на в-к „Марица“, първия общобългарски вестник след Освобождението, издаван от издателството на Хр. Данов на български и френски език, подарени през 1968 г. от наследниците на Никола Славчев, основател на музея при читалище „В. Левски“ и негов уредник до края на живота му май 1950 г. Изданията преди Освобождението са печатани в печатницата на Хр. Данов във Виена и разпространявани в книжарниците му в Пловдив, Русчук, Велес и чрез многобройни съдружници из цялото българско землище. Едни от първите пътуващи книжари са: Георги Гърдов от Калофер, Пенчо Радов от Карлово, Никола Карастоянов от Самоков и др. 
Възрожденският учител и книжовник Хр. Данов заедно с Др. Манчов са родоначалниците на българското книгоиздаване. Данов е роден в град Клисура и от учител, съзнавайки голямата нужда от учебници и учебни пособия, крайно нужни на българските училища той израства в голям възрожденски книгоиздател с основание наричан „патриарх на българското книгоиздаване“. През 1857 г. заедно с учителя Йоаким Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски учредява „Дружествена книговезница“. Дружеството прераства в книжарница и издателство и се преименува на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие“. Като съдружник в него се включва и Йоаким Груев. И Данов, подобно на Манчов, основава клонове в Русе, Велес, София и Лом. От 1878 г. започва да издава в-к „Марица“, печатен орган, който осем години ревностно отстоява българският национален интерес и усилията за пълно политическо освобождение и обединение на разпокъсаната българска нация след Берлинския конгрес. Издава и първите стенни географски карти. Неспокойният му дух и невероятната енергия са оценени и той е приет за дописен член на Българското книжовно дружество, а сетне е избран и за почетен член. През 1882 г. става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. От 2 ноември 1896 г. до 12 април 1899 г. е кмет на Пловдив. За работата си като кмет Данов отказва да получава заплата. По време на неговия мандат е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер. През 50-те години на XIX в. отпечатаните от него книги достигат 1250, от които около 550 са преводни. В Историческия музей гр. Клисура се пази личната библиотека на Данов, показателна за широките интереси на влиятелния българин. През 1999 г. е учредена национална литературна награда на името на Хр. Данов.
Драган Манчов е другият голям български книгоиздател и книгоразпространител през Възраждането. Книжарницата му в Пловдив има клонове в Солун, Свищов, Битоля. Роден е в Батак ок. 1834 г. За 50-годишната си дейност той издава точно 547 книги, голяма част от които са написани от него. Учебникът „Бащин език“ е първата книга за нагледно гласно преподаване. Този сборник претърпява над 40 издания. Манчов редактира в. "Стара планина". Има сведения, че той е един от хората, които налагат името "Стара планина", вместо използваното дотогава Балкан. 
Участва в Старозагорското въстание в 1875 г., за което е арестуван и известно време е в затвора в Одрин. След като е освободен, емигрира в Румъния и там наследява печатницата на Христо Ботев, като започва издаването на първия български всекидневник „Секидневний новинар”. През 1876 г. В Букурещ Манчов издава първата стихосбирка на младия Иван Вазов "Пряпорец и гусла" и става един от най-големите почитатели на Вазов и негов доверен издател. След Руско-турска война със съдействието на руските власти Манчов получава една употребявана скоропечатна машина и през май 1879 година разкрива собствена печатница в Пловдив. От отварянето на печатницата до края на века в нея излизат 448 книги, предимно учебна литература. През 1901 г. Манчов води и кратка обществена активност като кмет на Пловдивската община.

Започна приемът на номинации за носител на Националната награда за чистота на българския език

Източник: KARLOVO.TV

Започна приемът на номинации за носител на Националната награда за чистота на българския език.

Община Карлово започна прием на номинации за носител на Националната награда за чистотата на българския език. Конкурсът на името на д-р Иван Богоров се проведе за първи път през 2018 година. Писателят Светослав Цветков е първият неин носител.

С наградата се удостояват български и чужди автори за произведения на български език, с ярък принос в националната литература, написани с обич към книжовния език, завещан ни от д-р Иван Богоров. Присъжда се всяка година, на живи автори, за цялостен принос или отделни творби в следните направления: литературни произведения, литературна критика, публицистика, научни изследвания.

Община Карлово очаква мотивирани предложения до 31 юли 2019 г. на адрес: Община Карлово, ул. „Петко Събев“ №1, 4300 Карлово.

Аргументираните предложения трябва да бъдат запечатани в плик с надпис “Предложение за Националната награда за чистотата на българския език на името на д-р Иван Богоров“, адресирани до кмета на Община Карлово и заведени в деловодството на Общината по реда на пристигане. Предложенията и съпътстващите ги творби се представят на хартиен носител в 2 екземпляра, при възможност – и на електронен вариант. Когато предложението е за цялостно творчество, се прилага и изчерпателна библиография.

Наградата се връчва в Деня на народните будители – 1 ноември, на основание на експертно решение на комисия, назначена със заповед на кмета на Община Карлово.