Вход

Галерия

Дарения

  • Currency:
  • by Studio 42

Карлово отбеляза 141 години от освобождението си 

Източник: ДИАЛОГ днес

50255274 2152473018142894 4767395097056641024 n49693435 2152473194809543 3847959615367020544 n

С военен церемониал в Карлово на 8 януари бяха отбелязани 141 години от освобождението града.
Пред паметната плоча на Пулевата къща, в която освободителят на града ген. Павел Карцов отсяда с щаба си, за историческите събития на 8.01.1878 година слово произнесе Мария Деянова – директор на Общинския исторически музей. Тя припомни, че Ловченско-Севлиевският отряд под командването на генерал-лейтенант Карцов при неимоверно трудни условия - зимни бури, студове и ожесточени боеве, преминава Троянския проход и освобождава Карлово и Стремската долина. Пред паметния знак цветя поднесоха кметът на общината д-р Емил Кабаиванов, бригаден генерал Пламен Йорданов - командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада, заместник-кметове, общински съветници, ученици от СУ „Васил Левски”, граждани. 
Шествието премина по ул. „Ген. Карцов” до паметника на освободителя на Карлово. Официални лица, общественици, представители на патриотични организации, ученици от единствената хуманитарна паралелка със засилено изучаване на история в СУ „Христо Проданов” положиха венци и цветя пред паметника.
Поздравителни адреси до кмета на Карлово по повод историческата за града дата изпратиха генерал-майор Груди Ангелов – началник на Военна академия „Г.С. Раковски” и бригаден генерал Пламен Йорданов.

Карловецът Димитър Бакърджиев открива изложба в родния си град

Източник: PlovdivNow

karlovetsat-dimitar-bakardzhiev-otkriva-583

Карловският художник Димитър Бакърджиев се представя с изложба "Рисунки и етюди 1986 - 1990" в родния си град. Откриването е на 08 януари от 14,00 часа в Общинска художествена галерия - Карлово.

Изложбата представлява академични етюди и рисунки на твореца от периода 1986-1990 година, когато е бил студент в Националната художествена академия в София. Етюдите изобразяват лица на модели – рисунки с молив. Непознатите образи, изградени само с черните щрихи на молива разкриват зрял и завършен талант и публиката трудно би заподозряла, че това са творби на младеж, който тепърва ще развива дарбата си на художник и скулптор.

През декември в навечерието на студентския празник Димитър Бакърджиев представи тази своя изложба и в Радиното училище в Сопот.

Творецът е завършил е художественото училище "Цанко Лавренов" в Пловдив и художествената академия в София - специалност керамика. Член е на дружеството на пловдивските художници. От 1992 г. е галерист в Градската художествена галерия в Карлово. Работи в областта на изящните и приложните изкуства и малката пластика.

Във Вазовия музей в Сопот се намира неговата композиция „Бръснарницата на Хаджи Ахил“ с няколко восъчни фигури на емблематични Вазови герои от повестите „Чичовци“ и “Хаджи Ахил“ и романа „Под игото“. А дюкяна на Минчо Вазов е експонирана восъчна фигура на младия Иван Вазов, също дело на Бакърджиев.

49196487 2180167155585488 112876181535064064 o

ПОРЕДИЦА "КНИГИ С ЮБИЛЕЙ"

Из пожълтелите страници на литературното ни наследство

„Доброто литературно произведение е, тъй да речем, живо творение. То е нещо преживяно, то е резен от живота” – пише видният наш писател и общественик Стоян Михайловски. Във фонда на Общинска библиотека „Д-р Иван Богоров” има много знакови за българската художествена литература творби, които отговарят на това определение. Именно за някои от тях, които са част от т. нар. Тантилова библиотека, ще стане дума в поредния обзор на книгите, които отбелязват свои юбилеи през настоящата година.

Писател, публицист и книжар, човек с многостранна книжовна дейност, който заедно с В. Друмев и Л. Каравелов не само съдействува да се затвърди изобщо повестта у нас като самостоен литературен род, но и създава отделен вид българска повест. Това е авторът на първата книга, на която ще спра вниманието ви днес – Илия Р. Блъсков. Роден през 1839 г., той е част от забележителната възрожденска фамилия Блъскови, която излъчва няколко учители, свещеници и книжовници и води началото си от Клисура. Неговата дейност обхваща втората половина на 19 век. Освен че пише разкази и повести, той се заема и с превеждане на произведения на европейски писатели, и заедно с баща си и брат си издава списанията „Училище”, „Духовни книжки”, „Градинка”. В същата посока той продължава да работи и след Освобождението, когато издава внушителна поредица „Ред книжки за прочит на всекиго”. Над двадесет години създава календари, оформени във вид на брошури, съдържащи разнообразни четива. Но в българската възрожденска литература Илия Блъсков оставя ярка следа преди всичко с издадената през 1866 г. повест „ИзгубенаСтанка” и последвалата я през 1870 г. „Злочеста Кръстинка”, които намират място във всеки възрожденски български дом. През 1928 г. Министерството на просветата издава второ посмъртно издание на повестта „Изгубена Станка”, направено по второто ѝ издание. Именно екземпляр от това издание отпреди 90 години е част от Тантиловата библиотека. Сюжетът на повестта е взет от съвременната на автора действителност. Творбата носи подзаглавието „Разказ из българските теглила по време на Кримската война”. Редом с премеждията, на които са подложени неговите герои, Блъсков рисува както селския, така и градския живот у нас. Рисува България през време на Кримската война, създала толкова много надежди у българското население, а след това толкова много разочарования. Интересен е фактът, че за автор в първите две издания на повестта, с цел да се избегне преследване от страна на турската власт, е посочен Рашко Блъсков – бащата на Илия Блъсков, който тогава е учител в Болград.

За разлика от незаслужено позабравения автор на „Изгубена Станка”, авторът на следващата книга в днешния обзор е писателят, когото с обич и признание българите са назовали Патриарх на нашата литература – Иван Вазов. Преди 110 години, през 1908 г., под № 8 на Библиотека „Духовна пробуда”, Издание и печат на Петко Беловеждов, Пловдив, излиза единственото издание приживе на Вазов на неговата повест „Нора”. Книгата е достигнала и до нас като част от Тантиловата библиотека. Заглавието на произведението е заето от руското театрално заглавие на пиесата „Куклен дом” (1879) на големия норвежки драматург Хенрих Ибсен, под това заглавие тази пиеса е била поставяна и у нас. Повестта е израз на консервативните страни в мирогледа на Иван Вазов. Фактът, че при подготовката на събраните му съчинения от А. Паскалев от 1921-1922 г., чийто редактор е самият Иван Вазов, повестта „Нора” не е включена, недвусмислено говори за това, че и авторът й не й дава висока оценка. Самата повест е по-скоро морализаторска, отколкото психологически обоснована, един опит да се покаже вредното, според Вазов, въздействие на модерната литература върху традиционния български семеен морал. И макар Вазовата повест да няма щастливата съдба на повечето негови произведения и днес да е забравена от мнозина, тя фигурира в историята на нашата литература като интересен факт.

За творби на още един от от признатите класици на националната ни литература, известен и с псевдонима си Щастливеца, ще стане дума днес - Алеко Константинов. Въпреки, че е един от уважаваните юристи по негово време, той остава в историята на българската култура преди всичко като талантлив писател, чийто граждански патос, тънко чувство за хумор, ирония и самоирония, го правят четен и до днес. Първият му запомнящ се текст е пътеписът "До Чикаго и назад" (1894), в който описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики, като дава темпераментна картина на нравите. Талантът му на хуморист и психолог проличава и в анекдотичната книга "Бай Ганьо", в която създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер. Алеко Константинов е автор и на пътеписи за красивата българска природа, на разкази, както и на множество фейлетони. Като активен общественик, член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи, писателят е убит по политически причини на 11.05.1897 г. край с. Радилово, Пловдивско. През 1901-1903г. Комитет за увековечаване паметта на Алеко Константинов издава неговите съчинения в два тома. В т.1 за първи път излизат събрани в една книга фейлетоните на Алеко със спомени и бележки от неговия първи биограф Пенчо Славейков. В нашия фонд, благодарение богатството на Тантиловата библиотека, днес е наличен т. 2 от това издание, излязъл от печат преди 115 години - през 1903 г., под редакцията и с предговор от проф. Беньо Цонев, един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език. В него са включени двете най-известни произведения на А. Константинов – „До Чикаго и назад” и „Бай Ганьо”, както и единствената му пиеса – недовършената комедия „На свободна почва. Картинки из народния живот, в две действия”. Особено ценна е книгата и с това, че носи следното посвещение от известната с благотворителната си дейност в нашия град от началото на миналия век Ана Пулиева : .„На Жен. Д-тво „Въспитание” въ Карлово. Отъ А. Т. Пулиева, 1903”.

` Една от най-ценните книги, които дължим на щедрите дарители на Тантиловата библиотека, е издадена преди 130 години. През 1888 год. под редакцията на Захарий Стоянов са издадени „Съчинения на Христо Ботйов. Стихотворения. Политически статии. Подлистници”. Всъщност това е първото издание на събраните творби на Христо Ботев след Освобождението. Днес името, личността и творчеството на поета са познати и подобаващо оценени. Но, за съжаление, веднага след Освобождението това не е било така. В края на 1875 г. в Букурещ излиза книжката “Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”, която има само скромните 72 страници. След половин година Ботев загива във Врачанския балкан. След Руско-турската война в свободното княжество започват ожесточени политически борби, появяват се и книги от малкото тогавашни писатели. Изпъкват ярки фигури в политическия и в културния живот, но името на Христо Ботев не се споменава, никой не знае, че имаме такъв поет и журналист, помнят го само неколцина от неговите съратници в Румъния. Така изминават години. Докато през 1888 год., след дълги усилия да издири творбите на Ботев, пръснати в разни наши емигрантски вестници и списания, издавани в Румъния преди Освобождението, Захарий Стоянов подготвя и издава неговите “Съчинения”. Някои от възрожденските дейци го питат с какво се е заловил, дори се изказват язвително за неговия герой. Но Стоянов знае какво върши и отговаря, че от Ботев ще направи идол на българския народ. И го постига! В предговора към книгата той пише:”Това е сичко, което ни е останало от необикновенния тоя човек. Подир смъртта му...ние самите пръв път, а може би и читателите по-после, след прочитанието на делата му и трудовете му, да искажат един вид съжаление: защо тоя човек не е писал само, а се е впуснал в политическа карриера, захвърлил перото и станал хайдутин, войвода? Загуба наистина, но такава, която говори в наша полза, която доказва най ясно, че авторът на тие съчинения е бил велик човек, първи до сега български гражданин.”

Уважаеми читатели, книгите с творби на български писатели в Тантиловата библиотека не са много, наброяват двадесетина тома. Но всяка от тях е ценно свидетелство, както за историята на нашите литература и книгоиздаване, така и за историята на културния живот и литературните интереси на карловци. А те наистина днес са повод за гордост и самочувствие!

София Бановска, библиотекар в Общинска библиотека „Д-р Иван Богоров”

Общинска библиотека "Д-р Иван Богоров" получи коледен подарък! Благодарим на г-н Бербатов! Благодарим и на нашия съгражданин Найден Тодоров - съавтор на книгата! 

48425851 2185477904830089 2634572113763106816 n48928927 2185477954830084 7384464484649140224 n49239993 2185478018163411 4232935886502756352 n

48396362 2179260492118497 4420542080921632768 o

Уважаеми читатели, в навечерието на Рождество Христово и Нова година екипът на Общинска библиотека "Д-р Иван Богоров" ви пожелава здраве, успехи и весело празнично настроение! 
Споделете магията на Коледа с близките си хора, подарете им обич и топлота, направете студените зимни дни усмихнати и незабравими! Нека празниците ви донесат радост, хубави изненади и най-големите късмети от новогодишната баница!
Скъпи приятели, очакваме ви на среща с най-интересните книги и през новата 2019 година! 
Весела Коледа и щастлива Нова година!