ДОКТОР ЗИГРУН КОМАТИ ДАРИ НА ОБЩИНСКА БИБЛИОТЕКА "Д-Р ИВАН БОГОРОВ" ТРИ ТОМА С ПУБЛИКАЦИИ НА НЕМСКИ ЕЗИК ЗА БЪЛГАРИЯ 

23-03-2021

Голямата приятелка на Карлово и България германката д-р Зигрун Комати дари от името на Deutsch-Bulgarische Gesellschaft zur Förderung der Beziehungen zwischen Deutschland und Bulgarien e.V. на Общинска библиотека „Д-р Иван Богоров" три тома от поредицата BULGARICA на немски език. Те съдържат статии за факти, личности и събития, които са тясно свързани с историческите и културните връзки между Германия и България. Публикациите са на литературни, исторически, теологически, езиковедски, педагогически, географски и художествени теми. Публикувани са и рецензии за нови книги от тези области. Авторите на статиите са специалисти по славистика, археология, българистика, а в изданията са представени техните изследвания. Томовете са на издателство AVM Verlag München и са публикувани на немски, български, руски, английски и френски език. Разпространяват се основно по библиотеки в Европа, САЩ и Австралия, навсякъде, където има лектори по български език.
Д-р Зигрун Комати е председател на немско-българско сдружение за поощряване на връзките между Германия и България, основано през 1996 година (www.deutsch-bulgarische-gesellschaft.eu). Тя е в основата на побратимяването между германския град Зеехайм-Югенхайм и град Карлово, сключено с меморандум за сътрудничество през 2018 година. Многократно посещава града и региона по време на Празника на розата и други културни прояви. Водени от нея германски делегации са правили ценни дарения в областта на образованието и културата. Дарението, което прави за Общинска библиотека „Д-р Иван Богоров" е в знак на благодарност за предоставените от ръководството на Община Карлово ценни издания, подпомогнали изследванията на членовете на Сдружението.

140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АКТРИСАТА ЕЛЕНА СНЕЖИНА 

14-03-2021

На 14.03.1881 г., в град Карлово, се ражда Елена Янкова Кирчева, известна с псевдонима си Елена Снежина.
Псевдонима си Снежина, с който тя печели успехи на сцената, получава от своя бъдещ съпруг даровития драматичен актьор Атанас Кирчев. Той е и талантлив преводач на много пиеси, които влизат в репертоара на българския театър.
Красивата Снежина завършва театрално изкуство в Русия – в школата на Московския художествен театър при К. С. Станиславски и Вл. И. Немирович – Данченко. След завръщането си постъпва в „Свободния театър". В неговия състав са имена като Атанас Кирчев, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров и други първокласни драматични актьори. Дебютира с изключителен успех в ролята на Ада Барценовска от „Края на Содом" на Херман Зудерман.
От тогагава, в продължение на четиридесет години, на сцената на Народния театър представя повече от двеста първостепенни роли – Мис Хобс от „Мис Хобс" на Джером К. Джером, Клеопатра от „Цезар и Клеопатра" на Бърнърд Шоу, Мадам Сан Жен от едноименната пиеса на Викториен Сарду, Илона от „Синята лисица" на Франц Херцег, госпожа Армори от „Неразумната дева" на Анри Батай, играе в още много други представления. На сцената е и Цена от „Змейова сватба" на Петко Ю. Тодоров, Тодорка от „Иванко" на Васил Друмев, Милка от „Казаларската царица" на Иван Вазов, Бистра от „Когато гръм удари" и Амели от „В полите на Витоша" на Пейо Яворов.
Тя е единствената жена рецитаторка сред актьорите с богат репертоар от стихове на Пушкин, Лермонтов, Верлен, Едгар По, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Кирил Христов, Теодор Траянов и Димчо Дебелянов. Не случайно е „много близка" на Лора и Яворов. През 1916 г. участва и в един от първите филми на Васил Гендов – „Дяволът в София, а през 1939 г. се снима в „Грамада" по поемата на Ив. Вазов, режисиран от Александър Вазов.
Тя е млада учителка в село Връбница, Софийско. Кирчев тъкмо се е завърнал от специализация в Русия и е постъпил в трупата „Сълза и смях", която давала представления в „Славянска беседа". Двамата често се срещат, влюбени един в друг. Всеки съботен ден тя се прибира в София. Любимият ù я посреща на шосето и я придружава до дома ù. Когато зървала отдалече високата му, елегантна фигура, сърцето ù потрепвало от вълнение. На другия ден я изпращал обратно до селото.
„През един чудно красив за мене ден ние се озовахме в една заснежена софийска уличка. Сгушени един до друг, стояхме прегърнати, сърцата ни трепкаха от радост. Меко, неусетно падаше сняг от небето като разпилени бели цветчета и засипваше всичко наоколо – земя, къщи, дървета, нас двамата, ръсеше нашата чиста обич. В един момент Кирчев ме отдръпна от себе си, загледа ме с възторг и с дълбоко развълнуван глас ми прошепна: „О, колко си хубава, неземно хубава! Ти си бяла снежина, паднала като скъп дар от небето за мене!" Държейки се още за ръце, усмихнато се гледахме. Действително и двамата имахме вид на бели, заснежени същества, дошли от царството на приказките. Дори и клепките ни приличаха от кацналите по тях снежинки на бели пърхащи пеперуди". От този ден тя получава новото си име Снежина, което остава записано в историята на българския театър.
До края на живота си обича да се облича в бяло.
Заедно с Атанас Кирчев наистина се обичат и минават под венчило. Поетесата Екатерина Ненчева пише в дневника си на 14 август 1904 г., изпращайки своята приятелка за Русия, за да учи актьорско майсторство: „Тя беше много тъжна. Аз все пак ù съчувствах, макар, че ми беше трудно да се поставя на мястото на жена, която се разделя с обичания си мъж, дете и угрижена майка". От този брак се ражда момиченце, по-късно също голяма наша актриса – Олга Кирчева.
Тя е само на девет години, когато баща ù си отива от живота. Едва на тридесет години Снежина остава сама. Умира и брат ù Неделчо Янков, артист от Народния театър.
Тя е не само добра актриса, но и добър човек. През есента на 1918 г. е обявен края на Първата световна война. Елена Снежина доброволно става милосърдна сестра сред ранените и болните в лазарет, който се намирал на улица „6 септември". Обикаляла около леглата им, спирала се до всяко, подавала лекарства и превързвала раните на страдащите, бършела горящите им чела, оправяла покривките на леглата им и тихо говорела на болните. Никой не вярвал, че това е очарователната и женствена Вилма от „Приказката за вълка" на Франц Молнар, надменната, горда аристократка лейди Милфорд от „Коварство и любов" на Шилер, кралицата майка от „Хамлет".
След ужасите от войната животът продължил по старому. Елена Снежина също се завърнала на сцената на Народния театър. До последния ден от своя живот – 6 декември 1944 г.
Погребана е при любимия си съпруг Атанас Кирчев и брат ù Неделчо Янков. След време дъщерята на Елена Снежина и Атанас Кирчев – Олга ще каже за тях двамата: „Родителите ми бяха едни от най-големите творци на българския театър. Те не бяха само големи артисти, големината беше и в техните неповторими личности в тяхната духовна красота и сила. Всичко хубаво, което имам в живота си, дължа на тях. От тях се научих да обичам театъра, да обичам живота, да обичам човека".
От 1989 година нейното име носи самодейният театър към читалище „Васил Левски" в родния ѝ град Карлово.

НАВЪРШВАТ СЕ 105 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО И 30 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА АВИОИНЖЕНЕРА ИВАН /ДЖОН/ НОЧЕВ

12-03-2021

Източник: Общински исторически музей - Карлово

Иван Стефанов Ночев е роден в Карлово на 23.09.1916 г. Още от малък има страст към механиката и авиацията. Завършва механо-техническото училище „Братя Евлогий и Христо Георгиеви" в родния си град. След това работи в държавната аеропланна работилница в Божурище и е един от хората, които полагат основите на военното летище и авиоремонтната работилница към летище Марино поле край Карлово. Присъединяването на България към оста Берлин, Рим и Токио през 1941 г., налага превъоръжаването на българската бойна авиация с немски изтребители "Месершмит 109 Густав" и "Месершмит 109 Емил". За да усвои ремонта и експлоатацията на немските изтребители, на тримесечна специализация в Германия заминават група български авиотехници. Сред щастливците е и Иван Ночев. През есента на 1942 г. той кандидатства и е приет в Берлинската Политехника. След англо-американските бомбардировки през 1944 г., при които изгаря и Берлинската Политехника, младият българин продължава висшето си образование в Прага. Ночев се прибира за кратко в България, но не може да намери поле за изява и заминава за Виена, където завършва висшето си образование и се дипломира като машинен инженер и защитава и докторска дисертация. Работи известно време на летището на австрийската столица и отново се връща у нас. В надпреварата за усвояването и надмощието в Космоса в Америка трескаво се търсят млади и кадърни инженери. През 1951 г. Джон Ночев напуска Европа и заминава за канадския град Торонто, където работи в Канада-еър.
През 1956 г. се прехвърля в Калифорния в авиокосмическия гигант "Дженерал Дайнамикс Корпорейшън". Тук се разработват най-новите самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА. Получавайки американско гражданство през 1962 г., той приема името Джон Ночев и открива собствена фирма за авиоинженерингова дейност - „Лансиа" (Lancea). Включва се в екипа от учени при разработването на космическия кораб "Аполо-11", с който американците кацат на Луната през юли 1969 г. На 13 март 1991 г. в Сан Диего Иван Ночев умира, оставяйки след себе си един невероятен живот, започнал като обикновен работник в ДАР Божурище и достигнал до водещ ракетен конструктор в света. Редом с други двама велики българи - Асен Йорданов и Джон Атанасов, той нареди името си в Златния фонд на човешката мисъл.
На снимките: Иван Ночев като механик в самолетната работилница в Божурище; Портрет на Джон Ночев от карловската художничка Петра Керкенезова