Поезия, музика! Среща с младостта и красотата! Светлина Трифонова и Денислава Станева! Благодарим ви за хубавата вечер!
"... И всичко това е Карлово"
/Анна Ламбрева, "Карлово и карловци след Освобождението"/
София БАНОВСКА, библиотекар в Общинска библиотека "Д-р Иван Богоров" - Карлово
"Сърцето на тоз, който се е родил в Карлово, не тупка и не копнее пред Ниагарския водопад тъй, както когато се изкачи на най-високата скала и поглъща с цялата си душа картината на нашия водопад Сучурум." Това пише за родното си място първата българска околосветска пътешественичка, карловката Анна Ламбрева. Тя обаче не е единствената, която се е вдъхновявала от величието на природата около Карлово, носила e в себе си усета към красивото и е попивала неповторимата атмосфера на града. Град, дал на България не само Апостола и още редица видни исторически личности, но и много забележителни творци от различни области - изобразително изкуство, театър, архитектура. Днес ще си спомним за някои от тях благодарение на книгите, съхранили паметта за историята на културата и духа на Карлово.
Определят го като най-видния български архитект, един от строителите на следосвобожденска България. Единствено той бил наричан Архитект Софийски заради огромния му принос - и България, и нейната столица да променят своя облик. Той обаче е роден в Карлово през 1870 г. и се нарича Никола Лазаров. Преди 35 години, през 1983 г., от печат излиза монографията на арх. Иван Н. Аврамов "Никола Лазаров. Личност, творчество, обществени прояви". Авторът документира цялостната дейност на големия творец, строител и общественик, изследва етапите на неговото развитие, за да определи мястото му между изтъкнатите майстори на съвременната архитектура. Син на будния карловец Иван Лазаров, убит от турците по време на Освободителната война, завършил с отличие "Ecole speziale d Architekture" в Париж, работил на границата между 19 и 20 столетие, той остава в историята на нашата архитектура. Четири десетилетия от живота му, от дипломирането през 1893г. до 1934г., са изпълнени с упорит труд - успешни участия във всички конкурси за обществени сгради, многобройни поръчки от организации и частни лица от цялата страна. Негово е първото частно архитектурно бюро в България, основано през 1896 година. В централната част на София той проектира над 60 забележителни сгради, които силно впечатляват с красотата си. По негов проект са и много жилищни сгради, читалища и театри в различни градове. Никола Лазаров проявява грижа и внимание и към родния си град. През 1896 г. той подарява на карловци проекта за сградата на Женското дружество "Възпитание", а през 1906 г. проектира сградата на безплатните ученически трапезарии в града. През 1902 година арх. Никола Лазаров е избран за народен представител в 12-ото обикновено Народно събрание от родния си град Карлово и е първият български архитект, влязъл в парламента. Неговите архитектурни творби са убедително доказателство за невероятната му дарба да съчетава традициите на българското строително изкуство с елементи от европейския барок и сецесион, за големия талант и майсторството му. Всичките съхранени негови сгради се отличават с изящество и същевременно са с изключително здрави конструкции, неподвластни на природни катаклизми. Днес те са паметници на културата.
На 28 февруари през настоящата година се навършиха 105 години от рождението на друг забележителен творец, карловският художник Петко Абаджиев. Специалистите определят неговото изкуство като несъмнено достижение на българската пейзажна живопис. Преди 35 години, през 1983г., е организирана негова юбилейна изложба в София, издаден е скромен каталог, който, за щастие, е част от фонда на Общинската библиотека в родния му град. В своите встъпителни думи към каталога акад. Светлин Русев пише: "Живописта на Петко Абаджиев има своя съкровена територия, със свои открития - територията на пейзаж-картина и откритията на едно спокойно, вглъбено човешко присъствие... И сега, когато по случай 70-годишнината на автора правим равносметка на делото му, виждаме до каква степен спокойствието на тази живопис е било необходима част от развитието на нашето изкуство...". Несъмнено роля за развитието на художника като пейзажист изиграват ранните му години в родния град, където негов първи учител в рисуването е самият Никола Танев. Дори в книгата си "С четка и палитра в Карлово" Никола Танев посвещава една глава - "Петко", на разказа за запознанството и работата си със своя необикновено талантлив млад ученик. В началото на кариерата си Петко Абаджиев рисува предимно карловски пейзажи - с лозниците и цветята по дворовете, с чардаците и портите на старите къщи, с многолюдните пазари. По-късно се появяват пейзажите от Пловдив, сюжети от Видин, Мелник, Черноморието, както и няколко цикъла от Алжир и Париж. През 1969г. той е удостоен със званието "Заслужил художник", а през 2001г. получава Наградата на Карлово. Така родният му град изразява своята почит и благодарност към един от най-талантливите си граждани, който го популяризира чрез творчеството си.
Все през същата 1983 г. е издаден и вторият том от спомените на споменатия вече Никола Танев - "Никола Танев. Спомени 1919-1944". В тях важно място заема и карловският период от живота и творчеството му. Роден в Свищов, той се превръща в един от най-ярките посланици на Карлово по света чрез картините си. В периода 1908-1912г. учи в парижката Академия за декоративни изкуства, за известно време е ученик и на Клод Моне. Известен и ценен е още приживе като майстор на пейзажната живопис, усвоил творческите уроци на импресионизма и постимпресионизма. У нас Никола Танев рисува Созопол, Тетевен, Търново, Трявна... Но когато през 1927 г. попада в Карлово, той открива мястото, в което ще се връща в продължение на 18 години и ще го рисува със страст и жажда. С Карлово в творбите му идват светлината на България, карловските къщи с цветя и дървета, дълги сенки и ярък колорит. В тази връзка известната наша изкуствоведка Ружа Маринска пише: "Танев рисува Карлово тотално. Ако във въображението си съберем всички карловски пейзажи на художника, ще можем да възстановим облика му от онова време - кривите улички, пътя към водопада, текето, чешмите, пазара, различните махали. Но любимият му мотив са дворовете - белият двор, жълтият двор, Петковият двор...". Този живописен свят приятелят му Александър Божинов пък нарича "вълшебният двор". Така художникът с едни от най-слънчевите картини в българското изобразително изкуство увековечава красотата, чара и атмосферата на Карлово.
Не бива да пропуснем в поредицата "Книги с юбилеи" още едно заглавие, чийто автор е големият български актьор, карловецът Иван Попов. Иван Попов е един от първите български артисти и режисьори, който ще остане в историята не само с изиграните от него над 300 роли, но и с епохалната си дейност като историограф на българския театър. Неговите 5 тома "Миналото на българския театър", материали и документи, които надхвърлят 2000 страници, представляват истинско богатство. Те са издадени в периода 1939-1960г., като през 1953г., преди 65 години, излиза от печат третият том. В предговора към първия том, през август 1938 г., той пише: "Когато записвах своите спомени и събирах материалите, моята пряка цел беше да запазя всичко ценно за развоя на българския театър. Ако тая ми книга засили и любовта към родния театър и вдъхне повече вяра в неговото бъдеще у младото поколение, аз ще бъда честит и ще смятам задачата си напълно постигната." Още навремето неговият труд е високо оценен не само като отражение на нашата театрална действителност, но и като свидетелство от първа ръка за историята на културния живот в България в онези години. За наша радост в библиотеката се съхраняват всички томове от поредицата и особено важно е това, че всеки от тях носи автограф и посвещение, написани от ръката на самия Иван Попов.
Ще завърша настоящия обзор с още един цитат от книгата на карловката Анна Ламбрева "Карлово и карловци след Освобождението": "От всичко казано до тук се вижда, че в областта на способностите ние, карловци, не отстъпваме на големите градове в нашата страна, защото в света няма ценни и малоценни хора. Всеки от нас може да внесе в общата съкровищница своя принос... Ние сме създали и продължаваме да създаваме образци на изкуството и науката. Ние създадохме основата, по която могат да градят бъдещите поколения.".
12 ноември 2018 /понеделник/, 18:00 часа.
"Музика и Слово" се мести в Карлово за малко.
Добре дошли в един изпълнен час!
Мястото е: Камерна зала на Общинска библиотека „Д-р Иван Богоров“ - Карлово.
Проф. Иван Гаврилов дарява награда за почит към Апостола десет години напред
Вярата - това е доброто в човешката душа и подчинение на обществените закони, които са полезни за всеки човек, смята известният хирург, който е един от най-големите съвременни дарители и носител на Наградата на Карлово
Вестник "Марица", Цветана ГЕОРГИЕВА
Български лекар дари 5000 лева на фондация „Васил Левски“ за учредяване на годишна награда, посветена на Апостола. Волята на проф. д-р Иван Гаврилов, началник на Торакална клиника в Специализираната болница за активно лечение по онкология в София, е всяка година на 18 юли, рождената дата на Васил Левски и празник на град Карлово в национален музей „Васил Левски“ да бъде връчвана награда в размер на 500 лева на родолюбив българин, който пази паметта за Апостола и популяризира делото му. Дарената сума е за следващите 10 години. За моя чест аз съм избран в Управителния съвет на фондация „Васил Левски“ и ще се постарая по всякакъв начин да бъда полезен в това начинание, заяви пред „Марица” проф. Гаврилов. Защото фондации в България има десетки, някои от които и с користни цели. Нашата трябва да бъде безкористна, така както е бил животът, делото и саможертвата на Апостола, смята лекарят. Той обяви дарителския си жест още на първото заседание на УС на фондацията. Освен това той откупил 100 екземпляра книги за Апостола, които ще дарява на училища и читалища в страната.
Това е поредното дарение на известния български хирург, което прави в памет на Апостола и свързано с неговия роден град. Проф. д-р Иван Гаврилов е сред най-големите съвременни български дарители. Почти всяка църква пази в своя иконостас икона, дарена от него, десетки училища в България, музеи получиха книги, пари за стипендии и награди за ученолюбиви и родолюбиви ученици, икони, техника. Много войнишки паметници в страната да реставрирани или изградени със средства, дарени от проф. Гаврилов.
За дарителската му дейност в Карлово още на 18 юли 2015 година кметът на общината д-р Емил Кабаиванов му връчи Наградата на Карлово. Но години наред преди това известният хирург е сред приятелите на града на Апостола. Целият град са ми приятели, сподели пред „Марица“ той. Идвам често в Карлово и през последните години забелязвам как градът се променя към добро. Особено старинната част, но също и новите зелени зони. Виждам усмихнати млади хора, ценя инициативата на кмета и управлението на общината и просто не е възможно да не харесаш този град, казва професорът.
С Васил Левски ме свързва детството, корицата на първата тетрадка преди да се науча да пиша. През през 2013 година, пътувайки с колата си, чух репортаж за Куршум джамия в Карлово.Тогава широко се обсъждаше съдбата на някои такива храмове в България. Реших, че трябва да бъда полезен за тази кауза и се постарах, казва той.
През 2013 година проф. Гаврилов подкрепя усилията на община Карлово за запазване на Куршум джамия като общинска собственост и превръщането и в храм на духовността. Именно тогава прави първото си дарение на Карлово в размер на 10 000 лева лева и портрет на Васил Левски, който да бъде поставен в Куршум джамия, когато някогашният храм се превърне в музей. През 2015 година, когато специална общинска комисия го удостои с Наградата на Карлово, проф. Гаврилов дари паричната премия, която съпътства бронзовата статуетка за продължаване на археологическите проучвания около Куршум джамия.Няколко месеца по-късно той дари още 10 000 лева за ремонт и реставрация на Куршум джамия и превръщането и в културен център, където да се експонира част от археологическото наследство от региона.
Даренията му само на Карлово вече са десетки, а паричното им измерение е огромно.
Майка ми е начална учителка, пламенна родолюбка, споделя лекарят. В такова семейство съм израснал, така че когато говоря, че Карлово е патриотичното сърце на България, това не е патос, аз го мисля и чувствам, макар че такива думи могат да се кажат и за други места в България, каза професорът.
Той роден през 1955 година в дунавското село Василовци, на брега на реката Лом. Живял там до завършването на първи клас.
След това съдбата така отреди, че бяхме в Чипровския Балкан, после завърших природо-математическата гимназия в Монтана, разказва проф. Гаврилов. А от 1974 година, когато бях войник, досега живея и работя в София, за което съжалявам, защото урбанизацията действително лишава родните места от хора, които биха моли да бъдат полезни. Утешава ме само това, че обезлюдяването на Северозападна България, а и на много места у нас, се дължи на факта, че децата от тези райони са отишли да служат на България на други места и не са напуснали страната, споделя проф. Гаврилов.
За да събуди интерес у децата да учат и знаят за родината, той дари на два пъти на средно училище „Васил Левски“ в Карлово по 5000 лева. Волята му е в продължение на общо десет години училищното ръководство да дава годишна награда от 500 лева на един младеж и на една девойка, които завършват 12-ти клас, за родолюбивата дейност, която развиват по време на обучението си.
Същата сума проф. Гаврилов даде и на други училища, които носят името на Апостола, едно от които в Троян. Младите хора трябва да бъдат възпитавани, душата им жадна за патриотизъм, смята той.
Дядо ми беше църковен настоятел, а прабаба ми- вдовица от Първата световна война, споделя проф. Гаврилов. От семейството, от родовата памет се родил и неговият стремеж към духовното, вярата в Бога, и интересът към войните за национално обединение. Затова неотдава той купил десетки екземпляри от книгата „Хан Тервел – спасителят на Европа“, която е отпечатана на български и английски, както и книгата за братята генерали Георги и Владимир Вазови „От Одрин до Дойран“ на Румяна Раднева и ги подарява на музеи, читалища, не само в Карлово, но и в други общини, както и на къща-музей „Иван Вазов“ в Сопот.
Беше преди доста години, когато говорихме с Николай Хайтов по различни теми, разказва професорът. Тогава той ме попита как може да оставим да рухне църквата в родното ми село Василовци. А селото имаше старинен храм, осветен през 1824 година, оставен в забвение и в разруха. През 30-те години на миналия век била построена още една, много голяма църква, храмът бил предназначен за местните християни и миряни, селото било с 5000 жители, а само балконът на втория етаж, от който пеел църковния хор е 40 квадратни метра. Аз се заех да възстановя този православен храм и през 2001 година той бе осветен отново, казва професор Гаврилов. След това помогнал за реставрирането на църквата в родното село на майка му Горна Ковачица, после започнал да подпомага спасяването и ремонта на църкви и да дарява икони.Интересът към нашите православни храмове и духовната дейност срещнала проф. Гаврилов с художничката Пламена Александрова от Троян. Тя рисува икони и двамата заедно и само той е дарил стотици икони на български храмове и училища. В Пловдив в катедралния храм „Света Марина“ се намира копие на Бачковската света Богородица, дарена от проф. Иван Гаврилов. И в двете карловски църкви има икони, дар от проф. Иван Гаврилов, а в храма „Свети Николай“ само през тази година грейнаха две. Едната е икона на света Богородица – удивително копие на изображение от преди 400 години, което носи силата на оригинала. Другата е на хан Тервел, обявен за светец и спасител на Европа. Проф. Гаврилов я дари по случай честването на 181 годни от рождението на Васил Левски.
Така се случи, че през годините, в които идвам в Карлово, се запознах с командирите на 61-ва Стрямска бригада - ген. Димитър Шивиков, ген. Груди Ангелов и сега ген. Пламен Йорданов, отбелязва проф. д-р Гаврилов. Още преди няколко години той дари на параклиса „Свети Мина“ в 61-ва бригада 15 икони. А там, както и в двете карловски църкви озвучителните уреди също са дарени от него.
Проф. Иван Гаврилов е събрал на шест места в наши православни храмове знаковите икони на България. Още преди повече от десет години четири от тях той донася в храма „ Свети Александър Невски”, за да се молим пред тях за освобождаването на медицинските сестри, държани в затвор в Либия.
Категорично вярвам в Бог, споделя искрено и без никаква показност и суета лекарят-дарител. Аз съм лекар и хирург по професия. Но всеки, който упражнява тази професия знае, че има моменти, когато от безизходицата на безнадеждната операция може да го спаси само вярата. И в Библията е написано, че лекарят е наместник на Бога, но само пред болните. И то не като професионалист и човек, пред когото да изразяваш преклонение, а само като отговорност.
А вярата, тя е доброто в човешка душа и подчинение на обществените зкони, които са полезни цялата нация, за цялото общество и за всеки човек. Останалото е безвремие и безверие. И това си проличава от действията на тези, които не са със времето, смята проф. д-р Иван Гаврилов.
Национална награда за чистота на българския език "Д-р Иван Богоров"
На 1 ноември в Карлово за първи път бе връчена Национална награда за чистота на българския език на името на д-р Иван Богоров. Екипът на Общинска библиотека "Д-р Иван Богоров" поздравява първия носител на наградата - карловеца Светослав Цветков - дългогодишен журналист в БНР и писател, номиниран от Дружеството на българските писатели - Карлово. Радваме се, че тази престижна най-българска награда остава на точното си и естествено място - Карлово, родният град на големия български възрожденец и съзидател на новобългарския книжовен език.
Уважаеми карловци, всички книги на Светослав Цветков можете да намерите в библиотеката. Заповядайте!
Изложба "Учебниците на предците ни" - Детски отдел
Изложбата е подредена от учениците на СУ "Христо Проданов".
