Вход

Галерия

Дарения

  • Currency:
  • by Studio 42

11 МАЙ - ДЕН НА БИБЛИОТЕКАРЯ

11-05-2020

96396018 3158658287512041 3947610673474699264 n

Българската православна църква чества на 11 май Св. Св. Кирил и Методий. Денят на създателите на славянската азбука, бил отбелязван като църковен празник още преди XII век. През 2006 г. 11 май официално е обявен за професионален празник на библиотекарите в България.

От самото си зараждане в древността до днес библиотеките са оцелели, защото винаги е имало личности, които да им служат с мисия за опазване и пренасяне на знанието във вечността, личности – пазители и разпространители на най-голямата сила за прогреса на човечеството. Най-ценното в една библиотека винаги са били книгите и …нейните библиотекари. Библиотекарите имат една от най-трудните, отговорни, но и духовни професии. Да напътстват, да подпомагат търсещите знание и да съхраняват световното богатство – книгите. И ако книгите са прозорец към света, библиотекарите държат в ръцете си ключа към стаята с хиляди прозорци и са готови да ни отведат на далечни пътешествия, в непознати земи, да ни разкрият страшното и прекрасното… Защото една библиотека без библиотекар би представлявала един голям склад на книги, помещение без душа, може би и без светлина. Ролята на библиотекаря винаги е била да запази натрупаното наследство на цивилизацията за бъдещето, да съхрани българския дух и идентичност, да търси най-пряката и необходима връзка между миналото и днешните предизвикателства на времето.

Честит професионален празник!


СЪОБЩЕНИЕ

04-05-2020

УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ,

БИБЛИОТЕКАТА НЯМА ДА РАБОТИ С ЧИТАТЕЛИ ДО 13 МАЙ, ВКЛЮЧИТЕЛНО.


ГЕНКО ГЪЧЕВ МИТОВ

10-03-2020

Untitled

Генко Митов е роден на 9 март 1890 година в семейството на Гъчо Митов, роднина на Васил Левски. Учи право в Софийския университет, но при избухването на Балканската война (1912–1913) прекъсва следването си и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение, служи в 1-ва рота на 10-та Прилепска дружина. Награден е с орден за храброст 4-та степен. След войната довършва обучението си в университета. Участва в Първата световна война като подпоручик в 28-ми пехотен Стремски полк. За преживяното по това време издава книгата „На война с 28-ми пехотен Стремски полк" с предговор от Иван Вазов. Второто издание на книгата е публикувано в 1930 г., а през 2003 г. в Пловдив се появява и нейното трето издание.
Генко Митов проявява трайни интереси в областта на литературата, и по-късно като подлистник на в. „Мир" е обнародвана и повестта му „Дневник на студента", а в 1933 г. е отпечатана стихосбирката „Падащи звезди".
Няколко години след Първата световна война той живее и работи в Карлово, където през 1920-1921 г. е общински съветник, а през 1922-1923 г. е член на редакционния комитет на карловския вестник „Напред". В 1922 г. се премества в София. Там работи първоначално като юристконсул в Министерство на търговията и се отдава на политическа деятелност. След 9.06.1923 г. е избран за карловски депутат от листата на Демократическия сговор. Като депутат помага за финансирането чрез заем на строежа на ВЕЦ „Стара река", за построяването на ж.п. линията Пловдив–Карлово, за изграждането на работилниците в техническото училище „Братя Евлоги и Христо Георгиеви" със средства от държавата, той е и сред учредителите на дружеството на сдружените розопроизводители в България, създадено от карловските розопроизводители на 15.02.1925 г.
Умира през 1945 година в София. 


АННА ЛАМБРЕВА - ПЪРВАТА БЪЛГАРКА, ОБИКОЛИЛА СВЕТА!

20-02-2020

87144032 2968909906486881 4803545729412890624 n87144475 2968909903153548 6782899219003867136 n

Невероятната и малко позната история на първата българка, която обиколи света!
Анка Ламбрева е една забележителна българка, която разнася славата на България по всички кътчета на земното кълбо. Неслучайно в енциклопедията срещу името й е написано – първата българска Магеланка!
За съжаление хората у нас знаят много малко за нея, а животът ѝ е като истинска приказка.
Тя е родена в Карлово на 22 февруари 1895 г. Сиромашията и недоимъкът са постоянни спътници в живота на семейството ѝ. Благодарение на своята силна воля и жажда за знания, успява да се изучи.
Любознателността ѝ я отвежда в Пловдив, където завършва гимназия. През това време живее в пансион и работи като слугиня в богатите домове.
Година и половина учи медицина и работи като чиновничка в застрахователна компания в София, за да се издържа, но точно тогава умират един след друг нейните родители и тя се принуждава да напусне столицата, за да издържа своето семейство в Карлово, където става учителка. От своя приятелка в Пловдив разбира, че богат американец набира желаещи да учат в американския медицински университет в Цариград и тя заминава за там.
Анка силно мечтае да стане лекарка и когато през 1925 г. университетът се закрива от Мустафа Кемал Ататюрк, тя завършва училище за милосърдни сестри и постъпва на работа в една цариградска болница. Случаят я среща с един болен англичанин – мистър Тейкон, който се лекува в нейната болница. Благодарение на навременната ѝ намеса при едно нощно дежурство Анка спасява живота му и той отново се изправя на крака. В знак на признателност, когато напуска болницата, британецът я кани да му гостува в град Дюнедин в Нова Зеландия, където живее. Изпраща ѝ билет за парахода от Цариград до далечната и екзотична тихоокеанска страна.
През 1928 г., преизпълнена с надежди и мечти за един нов свят, с който ѝ предстои да се срещне, Анка Ламбрева тръгва с параход за далечната екзотична страна. Пътуването трае три месеца, през което време тя посещава Египет, Индия, Цейлон и Австралия. Вече в Нова Зеландия, тя се влюбва в Раймънд, с когото изкарва един прекрасен месец на остров Таити. Българката изнася сказки в колежи, университети и женски дружества, като запознава обществеността в Оукланд, Дюнедин, Уелингтън и други големи градове на острова с историята, географията и етнографията на нашата страна.
Във всички големи новозеландски вестници се появяват статии под надслов „Непознатата България" с нейния подпис. Тя ги изпраща на българското Министерство на външните работи, което ги превежда на френски език и ги адресира до легациите ни по света като реклама на България.
Анка открива безплатен курс по българска бродерия в едно женско дружество, в което членуват представителки на нежния пол само с висше образование и така в Нова Зеландия се появяват българските шевици.
Носталгията я връща отново в България. За целта отново ѝ помага с финансови средства мистър Тейкон. Тръгнала от едната страна на земното кълбо, българката стига до родината си, намираща се от другата страна на земята. Пътуването ѝ се превръща в истинска приказка.
Тя се спира на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб се отправя за Лос Анджелис и Ванкувър. Преминава Канада от запад на изток, после достига източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия.
Авантюристка по дух, през 1929 г. тя става първата жена в света, прелетяла със самолет над Ламанша. От Париж с трен заминава за Германия, а оттам с параход по Дунава през зимата на 1930 г. се добира до Видин, откъдето пристига в своето любимо Карлово.
Неспокойният ѝ дух обаче не я свърта на едно място и тя отново потегля на околосветско пътешествие. За три години младата и красива българка обикаля 42 държави и навсякъде с любов говори за своята родина. Нейните сказки за страната на розите се слушат с голямо внимание.
Един от най-интересните моменти по време на това пътешествие е срещата ѝ в Париж с легендарния български кеч борец Дан Колов. По това време той е на върха на славата си. Една вечер след една от неговите схватки с френския шампион, на тепиха излиза очарователна българска девойка, облечена в народна носия, която му поднася букет от рози и му пожелава още по-големи успехи.
В средата на 30-те години Анка Ламбрева се озовава в Иран. Тя се движи в средите на интелигенцията и елита на заможните англичани, където се носи легендарната ѝ слава на самотна околосветска пътешественичка. Освен това знаела седем езика, яздела кон и карала мотоциклет – нещо необичайно за жена. Чувствала се еднакво добре както в самолет и влак първа класа, така и на гърба на камила. По това време вече е четиридесетгодишна. Ръката ѝ искат шейхове и петролни магнати. Но опърничавата българка отблъсква предложенията им.
Въпреки че е материално обезпечена, водена от своя алтруизъм, тя не престава да работи като болногледачка, директор на болница, учителка и директорка на училище. Вечер, след работния ден бърза да запечата впечатленията си от тази страна на контрасти върху нямата бездна на белия лист, защото знае, че времето изтрива всичко, но написаното остава.
В началото на Втората световна война я уговарят да се откаже от българското си поданство и да осъди България. Самият външен министър на Иран ѝ предлага това, като ѝ обещава, че след това ще се радва на почести и слава в неговата съвсем не бедна родина.
По това време страната му е английско владение, а България е във война с Англия. Макар да е живяла твърде малко в България, Анка Ламбрева отказва с думите: „Аз съм българка и не мога да съдя родината си!"
След този отказ е заточена в концлагера „Мио-Мие" в Ливан. Там се отдава на писане и изпод перото ѝ излизат много стихове, предимно посветени на България, както и поемата на френски „Зад бодливата тел". Успява да убеди коменданта на лагера да бъде открита и оборудвана болница, в която лекува болните и ранени пленници. Така се запознава с бъдещия си мъж – младия ирански феодал Ходадат Абесте, който е докаран ранен в лагера.
През 1943 г. заедно с останалите лагерници е освободена с мъжа ѝ от съюзническите войски, които разгромяват немците и навлизат в Ливан
Заминава със съпруга си в Иран, където той има наследствено имение от 12 села, 3 от които ѝ са подарени като сватбен подарък. Тя ги благоустроява, като премахва глинените колиби и построява нови масивни къщи за местните, канали към зеленчуковите градини, кокошарници и краварници. Основава и езиков учебен център, както и културен клуб, в който прожектира филми от България, а също и училище. С лични средства, лекарства и дрехи подпомага социално слабите и болни хора.
Но страстта ѝ към пътешествията все така не я напуска и тя продължава да пътува с мъжа си и осиновения си син Килмарс. През 1957 г. и през 1964 г. посещават Сирия, Ливан, Италия, Япония, Швейцария, Цейлон, Фиджи, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Самоа и други страни.
След смъртта на съпруга си през 1970 г. се завръща в България вече 75-годишна. Прави много дарения на Окръжния държавен архив в Пловдив и на Историческия музей в родния си град. Нейните великолепни пътеписи и есета, книгите ѝ „Карлово и карловци – от 1877 г. до днес", „Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета" и фотоалбумите с красиви фотоси на екзотични страни и непознати хора предизвикват истинска сензация след появата им у нас.
Днес Карловският исторически музей пази над 1000 нейни снимки, подарен от Анка национален женски костюм, който е шила в дългите години на емиграция в Иран, персийски килим и ваза. Ръкописът на нейната над 500-странична автобиография „Ана" все още не е видял бял свят.
Опознала мизерията и богатството, любовта и омразата, след 81 години, изживени като приказка, Анка умира в родния си град на 18 февруари 1976 г. Последната ѝ воля е да бъде погребана в Карлово до своите родители.


ИЗЛОЖБА, ПОСВЕТЕНА НА 147 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛА

13-02-2020

"От нас зависи да сме равноправни с другите европейски народи."

Изложбата е подредена в Детски отдел на Общинска библиотека "Д-р Иван Богоров" - Карлово. Заповядайте!

84581487 2949681131743092 409742607342632960 n86180490 2949681258409746 8062784234667900928 n

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ

17-01-2020

82649822 483265969273976 4808775900067790848 n 

На 20 януари 2020 г. се навършват 100 години от рождението на Федерико Фелини - италиански кинорежисьор и киносценарист, представител на неореализма в италианското кино. Роден е в Римини, Италия. Починал на 31 октомври 1993 г. в Рим, Италия. Негова съпруга е италианската актриса Джулиета Мазина.
Започва кариерата си като асистент на друг голям италиански кинорежисьор Роберто Роселини.
Едни от най-добрите му филми са: „Осем и половина", „Сладък живот", „Пътят", „Амаркорд".
През 1948 г. се снима заедно с Ана Маняни във филма „Любовта". Няколко месеца преди смъртта си, през март 1993 г. получава „Оскар" за цялостно творчество. Наградата му е връчена от Марчело Мастрояни и София Лорен.
Читателите могат да разгледат специалната витрина в отдел „Изкуство" с подбрани книги за живота и филмите на Фелини.