ГЕНКО ГЪЧЕВ МИТОВ

10-03-2020

Генко Митов е роден на 9 март 1890 година в семейството на Гъчо Митов, роднина на Васил Левски. Учи право в Софийския университет, но при избухването на Балканската война (1912–1913) прекъсва следването си и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение, служи в 1-ва рота на 10-та Прилепска дружина. Награден е с орден за храброст 4-та степен. След войната довършва обучението си в университета. Участва в Първата световна война като подпоручик в 28-ми пехотен Стремски полк. За преживяното по това време издава книгата „На война с 28-ми пехотен Стремски полк" с предговор от Иван Вазов. Второто издание на книгата е публикувано в 1930 г., а през 2003 г. в Пловдив се появява и нейното трето издание.
Генко Митов проявява трайни интереси в областта на литературата, и по-късно като подлистник на в. „Мир" е обнародвана и повестта му „Дневник на студента", а в 1933 г. е отпечатана стихосбирката „Падащи звезди".
Няколко години след Първата световна война той живее и работи в Карлово, където през 1920-1921 г. е общински съветник, а през 1922-1923 г. е член на редакционния комитет на карловския вестник „Напред". В 1922 г. се премества в София. Там работи първоначално като юристконсул в Министерство на търговията и се отдава на политическа деятелност. След 9.06.1923 г. е избран за карловски депутат от листата на Демократическия сговор. Като депутат помага за финансирането чрез заем на строежа на ВЕЦ „Стара река", за построяването на ж.п. линията Пловдив–Карлово, за изграждането на работилниците в техническото училище „Братя Евлоги и Христо Георгиеви" със средства от държавата, той е и сред учредителите на дружеството на сдружените розопроизводители в България, създадено от карловските розопроизводители на 15.02.1925 г.
Умира през 1945 година в София.