ЧАСТ ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР И БАЛЕТ СА РОДОМ ОТ КАРЛОВО И СОПОТ

02-02-2021

Автор: доц. д-р Петър Ненков

Едва ли някой е предполагал, че малките еснафски градчета Карлово и Сопот ще дадат на българския драматичен театър и балет - техните създатели, но това е факт!
АКТЬОРЪТ ИВАН ПОПОВ Е ИСТОРИОГРАФЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР
Той е роден е на 10 септември 1865 г. в Карлово. Баща му е заможен търговец и читалищен деец, посечен от турците през лятото на 1877 г. Няколко месеца по-късно умира от тифус и майката на Иван Попов. Като работник в печатницата на Христо Г. Данов в Пловдив, той се включва в театралната трупа на работниците от печатарското дружество и участва в първото ѝ представление на 8 декември 1884 г. Участва като доброволец в Сръбско-българската война - 1885 г. След това постъпва в Пловдивската любителска театрална трупа, която след успешно турне в София, е поканена да остане постоянно в столицата и през 1888 г. от ядрото ѝ се създава софийският театър „Основа" .По-късно Иван Попов участва в театрална трупа „Сълза и смях". През 1901–1902 г. той е изпратен от Министерството на народното просвещение на специализация в Москва и Петербург. След завръщането си в България става актьор и помощник-режисьор в Народния театър. В неговата трупа работи от основаването му през 1904 г. до 1924 г., когато е уволнен. До 1931 г. Иван Попов работи в различни пътуващи театрални трупи, а след това окончателно прекратява сценичните си изяви и се заема с написването на обстойно проучване на историята на българския театър, което излиза в 5 тома през 1939–1960 г. под заглавието „Миналото на българския театър". Този капитален труд и цялостната му театрална дейност му донасят заслужено признание и през 1947 г. е обявен за народен артист, а през 1965 г. по случай 100-годишнината му става Герой на социалистическия труд и носител на ордена „Георги Димитров" за трети път. Той е активен общественик. Избран е за член на народния комитет „Васил Левски" в София основан през 1923 г. със задача да събере и издаде документалното наследство на Васил Левски и да способства за написване на негова биография. През 1933 г. Иван Попов участва в учредяването на комитета за възстановяване на родната къща на Левски в Карлово, а през 1934 г. е един от създателите на инициативен комитет за увековечаване живота и делото на д-р Иван Богоров в София. Умира на 11 февруари 1966 г. в София. По време на активната му сценична дейност създава над 300 запомнящи се роли в театъра, а заедно с племенницата си Елена Снежина участва в заснемането на първите български филми: „Дяволът в София" и „Под старото небе".
ВАСИЛ КИРКОВ - НЕНАДМИНАТИЯТ ХАМЛЕТ
Васил Кирков е роден на 15 май 1879 г. в Карлово. Той е един от основателите на българския професионален театър. Започва работа като артист през 1890 г. в „Столична драматична трупа ". През периода 1892–1904 г. работи в театър „Сълза и смях". От 1904 г. е актьор в Народния театър. Той е творец с ярка индивидуалност. Истинска звезда на българския театър от първите десетилетия на миналия век. Боготворен е от публиката, особено от младите, които са изпълвали галерията на Народния театър на всяко негово представление и са го наричали „Ботев на театъра". Той е ненадминатият български Хамлет. Запомнящи се ролите му на Карл Моор от „Разбойници", Маркиз Поза от „Дон Карлос" и Фердинанд от „Коварство и любов". Талантът му е оценен високо от прочути театрали от Москва, Виена, Белград, Загреб, Париж. Авторитетът му в обществото и артистичния свят е огромен. Неслучайно го избират единодушно за председател на Съюза на артистите от 1925 до 1929 година, а когато се разболява и за негов пожизнен почетен председател. Цели четири десетилетия Васил Кирков гори на сцената. Той е сред основоположниците на Народния театър през 1904 г. Превъплъщава се в повече от 70 роли. През 1926 година Дирекцията на театъра го „освобождава" по един най-груб и безцеремонен начин заедно с Адриана Будевска. Под предлог, че двамата били вече „преуморени" и трябвало да освободят щата за млади артисти. Това го разболява от рак на белите дробове и роди до смъртта му на 18 ноември 1931 г. Погребението му на 28 ноември 1931г. е всенародно. Цяла София се стича пред Народния театър, за да изпрати своя любимец. Кръстю Сарафов произнася прочувствено траурно слово, започващо с думите: „Най-големият вече не е между нас! Българският театър, който сега осиротя, не е създал личност по-светла от неговата, сърце по-туптящо от любов от неговото, вдъхновение по-могъщо от вдъхновението на несравнимия Васил Кирков."
ЕЛЕНА СНЕЖИНА
Великата българска актриса Елена Кирчева, известна с псевдонима си Елена Снежина е съпруга на актьора Атанас Кирчев и майка на актрисата Олга Кирчева. Родена е в Карлово на 14 март 1881 г. Учи театрално изкуство в Московския художествен академичен театър при големите руски режисьори и театрални педагози Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко. Участва в трупата на Свободния театър (1905-1906). Заедно Атанас Кирчев и други артисти стават основоположници на Народния театър „Иван Вазов", в който играе през периода 1906-1944.В репертоара на Елена Снежина присъстват роли от пиесите: „Иванко" от Васил Друмев, „Нора" и „Подпорите на обществото" от Хенрик Ибсен, „Платон Кречет" от Александър Корнейчук, „Симеон", „Големанов", „Златната мина" от С. Л. Костов, „Непознатото момиче" от Франц Молнар, „Сираче без зестра" и „Буря" от Александър Островски, „Сирано дьо Бержерак " от Едмон Ростан, „Вишнева градина и „Майка" от Антон Чехов, „Венецианския търговец" и „Хамлет" от Уилям Шекспир, „Коварство и любов " от Фридрих Шилер, „Когато гръм удари" и „В полите на Витоша" от Пейо Яворов, и други. За връх в кариерата на Елена Снежина е смятана ролята на Фани Армори в „Неразумната дева" от Анри Батай. Освен в театъра, Снежина има роли и в киното: „Дяволът в София" (1921), „Безкръстни гробове" (1931), и „Грамада " (1936).
ПЕШО РАДОЕВ - СЪЗДАТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКИЯ БАЛЕТ
Той е роден в Карлово през 1876г. Получава образованието си в Рисувателното училище .в София. От най-ранни години обаче проявява горещ интерес към гимнастиката и танцовото изкуство. Заминава за Прага през 1899 година, за да специализира гимнастика. Там открива истинското си призвание - танца! Завърнал се от Прага, той става учител в Първа и Втора мъжка гимназия. в столицата. Като учител работи в продължение на 25г.и същевременно се изявява като балетмайстор. Дебютът на любителската балетна трупа на Пешо Радоев на 22 февруари 1928 г. в София с "Копелия" от Леон Делиб се счита за рождена дата на професионалния балет в България. От основаването на «Българска оперна дружба» и след откриването на Народната опера в София Пешо Радоев поставя танци към отделни опери, като «Фауст», «Продадена невеста», «Аида», «Палячо», «Травиата» и др. Открива балетна школа в София през 1919 г. Дейността му има голямо значение за популяризиране на балетното изкуство в България. Умира в София през 1956 г.
САВА ОГНЯНОВ
Големият актьор и режисьор Сава Огнянов заема почетно място в историята на българското театрално изкуство с ненадминатите си превъплъщения на сцената, превърнали се в пример за българския драматичен театър. Роден е на 24 май 1876 г. в Кюстенджа, в семейството на котленския търговец Петър Огнянов и карловката Мина Горанова, която е първото либе на Христо Ботев, на която той посвещава стихотворенията си „До моето първо либе", „Пристанала" и „На прощаване. Семейството му живее в Кюстенджа до Освобождението. След това се заселва в Силистра, а по-късно в Русе. Той завършва мъжката класическа гимназия „Княз Борис I", където участва в много театрални постановки, сред които и „Венецианският търговец". Известно време следва архитектура в Мюнхен, Германия, но скоро се прехвърля в драматичната школа на Ото Кьоних. Завършва школата за драматично изкуство на Емануел Райхер. Дебютът му на Софийска сцена е на 17 март 1902 година в „Сълза и смях". Той става член на актьорския състав на Народния театър в София. Гастролира в различни страни по света. Освен голям актьор, той е и пламенен родолюбец. Вестта за избухването на Балканската война на 5 октомври 1912г. по заварила на сцената на Народния театър, по време на театрално представление. Иззад кулисите един от суфльорите се провикнал: „Сава, войната е обявена!" Сава Огнянов тутакси прекъснал своя монолог на сцената и се обърнал към публиката: „Господа, войната е обявена. Да вървим да изпълним отечествения си дълг! Той умира в София на 22 март 1933 година, на 56 годишна възраст. На 21 март 1953 г. с указ на Президиума на Народното събрание Драматичният театър в Русе приема неговото име.
МАТЕЙ ИКОНОМОВ
Големият драматичен актьор, драматург, режисьор и педагог е роден на 7 януари 1871 г. в Сопот в семейството на свещеника Спас Икономов. Кариерата му на актьор започва най-напред в театър „Основа" в София през 1887 г. Участва през 1889 г. в пътуващата трупа на Антон Попов. През периодите 1892 – 1895 г. и 1897 – 1900 г. се изявява на сцената на театър „Сълза и смях". Организира театър в Разград през 1895 г., театралната трупа „Живот" в Русе през 1896 г. и любителски театрални трупи в Карлово, Сопот и Пазарджик. Участва в Първата световна война като запасен поручик, завеждащ прехраната на Девети пехотен пловдивски полк. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „За заслуга. Заедно със съпругата си Маня Икономова създават основите на „Съвременен театър", който пропагандира творчеството на Максим Горки, Николай Островски, Уилям Шекспир, Хенрик Ибсен, Герхарт Хауптман, Лев Толстой. Матей Икономов специализира театрално дело две години в Милано, и за около една година пребивава в Дрезден, Виена и Москва, където се среща и черпи опит от Константин Станиславски. Възпитава много български драматични артисти. Удостоен е със званието „народен артист" през 1955 г. Умира на 10 март 1960 година в София на 89 годишна възраст.
ЕТО, НА ТЕЗИ СЛАВНИ И ЗАБРАВЕНИ ДНЕС БЪЛГАРСКИ АРТИСТИ ТРЯБВА ДА ИЗДИГНАТ ПАМЕТНИЦИ В КАРЛОВО И СОПОТ, А НЕ НА ЛИЧНОСТИ, НЯМАЩИ НИЩО ОБЩО С ТОЗИ ПРЕКРАСЕН БЪЛГАРСКИ КРАЙ.
На снимките: Васил Кирков, Елена Снежина, Иван Попов, Сава Огнянов, Матей Икономов и Пешо Радоев