145 ГОДИНИ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
20-04-2021
Днес честваме Априлското въстание. То е връхна точка в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането. Избухва преждевременно на 20 април 1876 година в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на националноосвободителното ни движение и еманация на българския дух. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия. Така освобождението става неизбежно и то се случва две години по-късно.
200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ САВА РАКОВСКИ
13-04-2021
Георги Стойков Раковски е роден в гр. Котел на 14 април 1821 г. Произхожда от родолюбиво заможно семейство. Учил е в родния си град, в гр. Карлово и в гръцкото училище в Истанбул. Там се сближава с Неофит Бозвели и участва в борбата за национална църковна независимост.
Раковски е един от най-изтъкнатите синове на българския народ. Основоположник е на българската национална революционна дейност. Поставил началото на българската революционна публицистика. Той е бил изключително талантлива личност: писател, публицист, историограф, етнограф. Притежавал дарбата на изкусен дипломат и убедителен оратор.
Раковски и Левски са две части на една идея – национално-освободителната. Васил Левски е най-успешният и последователен ученик на Раковски, който доразвива идеите му.
Важно за историята на града ни е да се спомене, че в бр. 36 от 1861 г. в издавания от Георги Раковски вестник „Дунавски лебед" е отбелязано учредяването на Карловско училищно читалище.
191 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВИДНИЯ КАРЛОВЕЦ
08-04-2021
На днешата дата е роден Матю Тантилов - една от знаковите личности от времето на Възраждането в Карлово. Виден и заслужил карловски учител и общественик, той оставя с дейността си следа не само в развитието на училищното, но и на читалищното дело. Заедно с останалите членове на Ученолюбивата дружина, той полага основите на дружествена библиотека и читалня.
Синове му - Никола, Петър, Васил и Христо Тантилов продължават неговата просветителска дейност и в продължение на години даряват книги на читалището.
В момента Общинска библиотека „ Д-р Иван Богоров" - Карлово притежава 1153 тома от т. нар. Тантилова библиотека. Съдържанието ѝ е много разнообразно - включва издания от различни области на знанието и на различни езици. Всяка книга е част от историята - църковна и светска, част от образователното и просветителско дело, както на България, така и на другите балкански страни, а и на Европа. Но най-важното е, че всяка от тези книги е част от родовата памет на Карлово.
Тантиловата библиотека се съхранява в отдел „Краезнание" на Общинска библиотека - Карлово и може да бъде използвана на място в читалнята на библиотеката.
МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДЕТСКАТА КНИГА
02-04-2021
На 2 април преди 216 години в Одензе се ражда датският писател Ханс Кристиан Андерсен, автор на приказките "Новите дрехи на царя", "Оловният войник", "Малката русалка", "Малката кибритопродавачка", "Принцесата и граховото зърно" и др.
Решението тази дата да бъде обявена за празник на детската книга е взето от Международния съвет за детската книга - неправителствена организация със секции в 70 държави, създадена през 1953 г. в Цюрих. Три години по-късно е учредено отличие на името на Андерсен, наричано „Малката Нобелова награда". Носители през годините са били Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Туве Янсон, Джани Родари. Тази година сред номинираните е българската писателка Юлия Спиридонова.
От 1967 г. насам, на рождения ден на Ханс Кристиан Андерсен, хората от цял свят празнуват Деня на детската книга, вдъхвайки любов към четенето и привличайки вниманието към детската литература. Международният ден на детската книга отбелязваме на днешния втори април. Празникът се почита в цял свят повече от 50 години.
ДОКТОР ЗИГРУН КОМАТИ ДАРИ НА ОБЩИНСКА БИБЛИОТЕКА "Д-Р ИВАН БОГОРОВ" ТРИ ТОМА С ПУБЛИКАЦИИ НА НЕМСКИ ЕЗИК ЗА БЪЛГАРИЯ
23-03-2021
Голямата приятелка на Карлово и България германката д-р Зигрун Комати дари от името на Deutsch-Bulgarische Gesellschaft zur Förderung der Beziehungen zwischen Deutschland und Bulgarien e.V. на Общинска библиотека „Д-р Иван Богоров" три тома от поредицата BULGARICA на немски език. Те съдържат статии за факти, личности и събития, които са тясно свързани с историческите и културните връзки между Германия и България. Публикациите са на литературни, исторически, теологически, езиковедски, педагогически, географски и художествени теми. Публикувани са и рецензии за нови книги от тези области. Авторите на статиите са специалисти по славистика, археология, българистика, а в изданията са представени техните изследвания. Томовете са на издателство AVM Verlag München и са публикувани на немски, български, руски, английски и френски език. Разпространяват се основно по библиотеки в Европа, САЩ и Австралия, навсякъде, където има лектори по български език.
Д-р Зигрун Комати е председател на немско-българско сдружение за поощряване на връзките между Германия и България, основано през 1996 година (www.deutsch-bulgarische-gesellschaft.eu). Тя е в основата на побратимяването между германския град Зеехайм-Югенхайм и град Карлово, сключено с меморандум за сътрудничество през 2018 година. Многократно посещава града и региона по време на Празника на розата и други културни прояви. Водени от нея германски делегации са правили ценни дарения в областта на образованието и културата. Дарението, което прави за Общинска библиотека „Д-р Иван Богоров" е в знак на благодарност за предоставените от ръководството на Община Карлово ценни издания, подпомогнали изследванията на членовете на Сдружението.
140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АКТРИСАТА ЕЛЕНА СНЕЖИНА
14-03-2021
На 14.03.1881 г., в град Карлово, се ражда Елена Янкова Кирчева, известна с псевдонима си Елена Снежина.
Псевдонима си Снежина, с който тя печели успехи на сцената, получава от своя бъдещ съпруг даровития драматичен актьор Атанас Кирчев. Той е и талантлив преводач на много пиеси, които влизат в репертоара на българския театър.
Красивата Снежина завършва театрално изкуство в Русия – в школата на Московския художествен театър при К. С. Станиславски и Вл. И. Немирович – Данченко. След завръщането си постъпва в „Свободния театър". В неговия състав са имена като Атанас Кирчев, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров и други първокласни драматични актьори. Дебютира с изключителен успех в ролята на Ада Барценовска от „Края на Содом" на Херман Зудерман.
От тогагава, в продължение на четиридесет години, на сцената на Народния театър представя повече от двеста първостепенни роли – Мис Хобс от „Мис Хобс" на Джером К. Джером, Клеопатра от „Цезар и Клеопатра" на Бърнърд Шоу, Мадам Сан Жен от едноименната пиеса на Викториен Сарду, Илона от „Синята лисица" на Франц Херцег, госпожа Армори от „Неразумната дева" на Анри Батай, играе в още много други представления. На сцената е и Цена от „Змейова сватба" на Петко Ю. Тодоров, Тодорка от „Иванко" на Васил Друмев, Милка от „Казаларската царица" на Иван Вазов, Бистра от „Когато гръм удари" и Амели от „В полите на Витоша" на Пейо Яворов.
Тя е единствената жена рецитаторка сред актьорите с богат репертоар от стихове на Пушкин, Лермонтов, Верлен, Едгар По, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Кирил Христов, Теодор Траянов и Димчо Дебелянов. Не случайно е „много близка" на Лора и Яворов. През 1916 г. участва и в един от първите филми на Васил Гендов – „Дяволът в София, а през 1939 г. се снима в „Грамада" по поемата на Ив. Вазов, режисиран от Александър Вазов.
Тя е млада учителка в село Връбница, Софийско. Кирчев тъкмо се е завърнал от специализация в Русия и е постъпил в трупата „Сълза и смях", която давала представления в „Славянска беседа". Двамата често се срещат, влюбени един в друг. Всеки съботен ден тя се прибира в София. Любимият ù я посреща на шосето и я придружава до дома ù. Когато зървала отдалече високата му, елегантна фигура, сърцето ù потрепвало от вълнение. На другия ден я изпращал обратно до селото.
„През един чудно красив за мене ден ние се озовахме в една заснежена софийска уличка. Сгушени един до друг, стояхме прегърнати, сърцата ни трепкаха от радост. Меко, неусетно падаше сняг от небето като разпилени бели цветчета и засипваше всичко наоколо – земя, къщи, дървета, нас двамата, ръсеше нашата чиста обич. В един момент Кирчев ме отдръпна от себе си, загледа ме с възторг и с дълбоко развълнуван глас ми прошепна: „О, колко си хубава, неземно хубава! Ти си бяла снежина, паднала като скъп дар от небето за мене!" Държейки се още за ръце, усмихнато се гледахме. Действително и двамата имахме вид на бели, заснежени същества, дошли от царството на приказките. Дори и клепките ни приличаха от кацналите по тях снежинки на бели пърхащи пеперуди". От този ден тя получава новото си име Снежина, което остава записано в историята на българския театър.
До края на живота си обича да се облича в бяло.
Заедно с Атанас Кирчев наистина се обичат и минават под венчило. Поетесата Екатерина Ненчева пише в дневника си на 14 август 1904 г., изпращайки своята приятелка за Русия, за да учи актьорско майсторство: „Тя беше много тъжна. Аз все пак ù съчувствах, макар, че ми беше трудно да се поставя на мястото на жена, която се разделя с обичания си мъж, дете и угрижена майка". От този брак се ражда момиченце, по-късно също голяма наша актриса – Олга Кирчева.
Тя е само на девет години, когато баща ù си отива от живота. Едва на тридесет години Снежина остава сама. Умира и брат ù Неделчо Янков, артист от Народния театър.
Тя е не само добра актриса, но и добър човек. През есента на 1918 г. е обявен края на Първата световна война. Елена Снежина доброволно става милосърдна сестра сред ранените и болните в лазарет, който се намирал на улица „6 септември". Обикаляла около леглата им, спирала се до всяко, подавала лекарства и превързвала раните на страдащите, бършела горящите им чела, оправяла покривките на леглата им и тихо говорела на болните. Никой не вярвал, че това е очарователната и женствена Вилма от „Приказката за вълка" на Франц Молнар, надменната, горда аристократка лейди Милфорд от „Коварство и любов" на Шилер, кралицата майка от „Хамлет".
След ужасите от войната животът продължил по старому. Елена Снежина също се завърнала на сцената на Народния театър. До последния ден от своя живот – 6 декември 1944 г.
Погребана е при любимия си съпруг Атанас Кирчев и брат ù Неделчо Янков. След време дъщерята на Елена Снежина и Атанас Кирчев – Олга ще каже за тях двамата: „Родителите ми бяха едни от най-големите творци на българския театър. Те не бяха само големи артисти, големината беше и в техните неповторими личности в тяхната духовна красота и сила. Всичко хубаво, което имам в живота си, дължа на тях. От тях се научих да обичам театъра, да обичам живота, да обичам човека".
От 1989 година нейното име носи самодейният театър към читалище „Васил Левски" в родния ѝ град Карлово.